Притча: Изпитанията, които ни изграждат

Едно семейство влязло в един антикварен магазин и там на едно рафтче намерило красива чаша за чай. Свалили я от рафта, разгледали я внимателно и казали:

- Много искаме да купим тази прекрасна чашка.

Но изведнъж чашката започнала да им говори и им казала:

- Аз не винаги съм била такава. Някога бях само една студена, твърда и безцветна буца глина. Но един ден моят Създател ме взе и си каза: "Мога да направя нещо от това". Тогава започна да ме меси, мачка и да променя формата ми. А аз се развиках: "Хей, какво правиш? Така боли. Не съм сигурна как ще изглеждам! Престани!" Но Той ми отвърна "Още не".

После ме постави върху грънчарското колело и започна да ме върти, върти, върти, върти... докато не се развиках: "Остави ме да сляза прилошава ми. Свят ми се зави!" Но Той ми отвърна: "Още не".

А след това ме оформи като чаша и ме постави в нажежената пещ. А аз се развиках: "Пусни ме да изляза. Тук е страшно горещо. Задушавам се!" Той ме погледна през малкото стъкло на пещта, усмихна се и ми каза: "Още не".

Когато ме извади от пещта си помислих, че е приключил работата си върху мен, но той започна да ме оцветява и рисува. Не повярвах на това, което направи после. Върна ме отново в пещта, а аз се развиках: "Трябва да ми повярваш, повече не мога да търпя! Моля те, пусни ме да изляза!" Но той ми отвърна: "Още не".

Накрая ме извади от пещта и ме постави на един рафт, а аз си помислих, че ме е забравил. Но един ден ме взе на ръце и ме занесе пред едно огледало. Не можех да повярвам бях се превърнала в изящна чаена чашка и всеки искаше да ме купи.

Бог има чудесен план за живота ни и понякога започва да променя нещата толкова бързо,че ни се завива свят и се чувстваме дезориентирани като парче глина на грънчарско колело. Трябва да Му се доверим, защото Той прави онова, което е най-добро за нас. Трябва да се отпуснем в ръцете Му и да Го оставим да ни превърне в нещо красиво.