6 Март, 2017 11:30 6 837 1

Как гордо да отстояваме себе си

Наръчник за това как да отстояваме правата си

Как гордо да отстояваме себе си - 1

Може би на всички ни се е случвало някой несправедливо да започне да ни напада и обвинява, а ние да преглътнем обидата, за да не „паднем на неговото ниво“ или само притеснено да се опитаме да се оправдаем? Или пък работодателят ни обижда и мачка, а ние, въпреки вътрешното негодувание мълчим, защото сме в „неизгодна позиция“?

Може би сте имали случаи, когато околните изказват определено мнение по даден въпрос и налагат правила, а вие не смеете да споделите своите виждания, защото се страхувате от осъждане или подигравка, защото се чувствате като безгласна буква и не вярвате, че мнението ви ще се вземе под внимание?

Колегите ви постоянно пращат само вас за кафе или да свършите някаква работа, прехвърлят ви задължения, защото сте по-млад, по-нов или просто „по-добричък“, а вие отново мълчите, за да се впишете в колектива?

А спомняте ли си, когато в ресторанта ви донесоха ястието не точно така, както го искахте, но вие от тактичност и благоприличие нищо не казахте или само плахо направихте забележка и добавихте „е, от мен да мине“ и се примирихте с това, което са ви донесли?

И така мълчите и се примирявате, защото вие сте по-добрият, по-умният и не обичате конфликти, защото сте възпитан, че така „трябва“. Отстъпвате, но дълбоко в себе си негодувате.

Мислите си – „друг на мое място би върнал обърканата поръчка и дори би вдигнал скандал, би се защитил, би казал смело своето мнение, не би позволил на шефа и колегите му да се държат така с него.“

А питали ли сте се защо сте попадали в подобни ситуации?

Къде се крие причината?

Може би хората са лоши, шефът е използвач, всички около вас са много различни, попаднали сте в неподходяща среда? Но дори и да смените колектива или мястото, където живеете, неизбежно подобни ситуации ще се повтарят.

Защото сте развили съзнание на жертва, което се усеща от околните. Това сякаш го пише на челото ви.

Да имаш съзнание на жертва не означава непременно, че си бил или си подложен на някакъв физически или психически тормоз, но именно такива хора са идеалната „мишена“ за насилниците. А и дори да не се стига до това, такова съзнание води до страдание, вътрешни конфликти, липса на самочувствие и самоуважение.

Как да преобърнем това?

Разбира се, агресията и грубото отноешение не са решението на проблема.

Това, което трябва да променим, е съзнанието си на жертва.

Характерно за това съзнание е:

– Чувство за вина – хората със съзнание на жертва винаги се чувстват виновни и отговорни и това просто се излъчва от тях. Освен това са склонни към самосъжаление и самоосъждане.

– Срам, притеснителност. - Ако са сред много хора и някой започне да се държи грубо с тях, те се чувстват сякаш се намират „под светлините на прожекторите“, сякаш са на съд и всички ги наблюдават. Те се срамуват заради отношението на другите към тях и това ги кара да прикрият ситуацията, да се опитат бързо да излязат от нея или да я омаловажат, защото се чувстват виновни за нея.

– Страх – страх да изкажат мнение, страх от конфликти и осъждане, от последиците и т. н.

– Зависимост от общественото мнение – те винаги се притесняват от това какво ще кажат хората, какво ще си помислят за тях и се ужасяват при мисълта, че може да се изложат.

– Неувереност, плахост. - Хората със съзнание на жертва винаги изпитват известна неувереност в себе си и това, което правят. Те постоянно са нащрек и имат чувството, че не вършат нещата както трябва и всеки момент могат да им се „скарат“.

– Ниско самочувствие – подсъзнателно смятат, че не заслужават и не са достойни, че в определена степен са по-долу от другите.

Срамът, премълчаването, страхът, чувството за вина позволяват да бъдете манипулирани и потискани.

Необходимо е да промените мнението за себе си, което ви прави уязвими.

Можете да го замените с тези нови, позитивни мисли. Например:

Аз имам право

Аз имам право да кажа какво мисля, имам право да бъда различен.

Аз имам право да сбъркам и дори „да се изложа“.

Имам право да не съм идеален, имам право да бъда такъв, какъвто съм.

Имам право да отстоявам правата си, имам право да се защитя или да потърся помощ, имам право да кажа „не“.

Аз заслужавам

Аз заслужавам да бъда уважаван и зачитан, заслужавам да се чувствам добре.

Аз заслужавам радост и щастие, заслужавам гласът ми да бъде чут.

Заслужавам да получа това, което искам. Заслужавам най-доброто.

Аз имам отговорността само за своите чувства и поведение

Аз не съм отговорен за всичко наоколо, не съм отговорен за агресията на другите и няма причина да се срамувам заради тях.

Аз не съм виновен за отношението на другите и за тяхното поведение, аз съм отговорен само за своите чувства и реакции.

Аз съм ценен човек. Моето самочувствие не зависи от мнението на другите.

Мое право и отговорност е да се грижа за себе си.

Разбира се, не е достъчно само да знаете какво трябва, а и да го приложите.

Много е важно да направите първата стъпка – например да кажете това, което мислите, независимо от мнението на другите; да направите нещо, което досега не сте имали смелост заради страх, неувереност или срам.

Това може да ви се струва много трудно, но веднъж направили тази стъпка, вие ще усетите как се освобождавате от огромна тежест и самоуважението ви се засилва.

В никакъв случай не се обвинявайте или осъждайте, ако досега ви е било трудно да отстоявате права си и сте позволявали да ви подтискат. Не се наричайте наивник, глупак, некадърник или нещо подобно. Това само ще затрудни положението.

Вие сте постъпвали така, както сте знаели, както сте били научени. Това не е провал, а преживяване, от което можете да научите много.

Приемете отстояването на себе си като предизвикателство.

Не отлагайте първата стъпка заради това, че сте още нов в даден колектив. Това са само оправдания. Знайте, че в каквото и неизгодно положение да ви се струва, че сте, вие имате право да бъдете уважаван.

Имате тези права сега, не утре, когато станете по-компетентен, по-богат и т. н. Ако вие не защитавате права си, никой няма да го направи.

Нродът е казал „Не е виновен, който яде баницата, а онзи, който му я дава“. Това е така, защото когато сами се отказваме от правата си и поемаме вината върху себе си, ние позволяваме на другите да се възползват от нас.


Поставете оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.