2 460 2

Притча: Грижата и любовта не се купуват с пари

Не можеш да си купиш признателността на някого с пари. Направи го със сърцето си.

Събина Андреева

Едно малко момиченце, чиито родители били загинали, живеело при баба си и спяло в стаята на горния етаж на къщата й.

Една нощ къщата се подпалила и бабата загинала, докато се опитвала да спаси живота на детето. Пожарът се разпространил много бързо и скоро целият долен етаж бил в пламъци.

Съседите извикали пожарната и застанали безпомощни наоколо, защото огънят бил обхванал всички етажи на къщата. Момиченцето се показало на прозореца на горния етаж и завикало за помощ, точно когато сред насъбралата се тълпа се понесла мълвата, че пожарникарите ще закъснеят, защото всички били заети с друг пожар.

Изведнъж, незайно откъде, се появил мъж със стълба, опрял я на стената на къщата и се изгубил вътре. Появил се отново с момиченцето на ръце. Оставил детето в прегръдките на очакващите го долу хора и скоро се изгубил в нощта.

През следващите дни трябвало да намерят осиновители на детето и търсили най-подходящия човек, който може да се погрижи за него и да го отгледа. Една учителка заявила, че би желала да отгледа детето, защото може да му осигури добро образование. Един фермер предложил да я вземе във фермата си, където животът е здравословен и във всяко отношение благотворен за детето. И други изявили желание, изтъквайки защо детето би било най- добре да живее при тях.

Накрая станал най-богатият жител на града и рекъл:

- Аз мога да осигуря на детето всички предимства, които вие споменахте, плюс пари и всичко останало, което може да се купи с пари.

През цялото време детето мълчало и не откъсвало очи от пода.

- Някой друг иска ли да каже нещо? - попитал председателят на събранието.

От задната част на залата пристъпил един човек.

Походката му била бавна и сякаш го измъчвала силна болка. Когато стигнал отпред, застанал пред момиченцето и протегнал ръце. Тълпата изстенала. По дланите и целите му ръце имало страшни белези.

Детето го видяло и извикало:

- Това е човекът, който ме спаси.

С един скок се метнало на шията му и го притиснало със всичка сила, както в оная съдбовна нощ. Заровило личице в рамото му и се разхлипало. После вдигнало глава и се усмихнало.

- Събранието се закрива - отсякъл председателя.

Детето само избрало при кого да заживее.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Дедо ПОП
    Отговор
    1 07:01  22.03.17
    Браво Събина ! Децата са най-голямото богатство !
  • Гост
    Отговор
    2 00:04  23.03.17
    Децата са най-чистите създания и техните емоции са най-хубавото нещо,което може да усетиш. Радвайте им се, говорете си с тях и попивайте всеки миг, защото бързо ще порастнат и ще ви липсва тяхната искренна усмивка.

Напиши коментар:


Публикувай