2 277 11

Притча за саможертвата в името на любовта

Събина Андреева

В малко село в полите на една планина живеели красив младеж и прелестна девойка. Още когато тя била на тринадесет, а той – на осемнадесет години, си били дали дума да се вземат. Младежът бил висок и снажен, защото още от малък помагал на баща си, който бил дървар. Девойката имала дълги руси коси до кръста и красиви сини очи.
Цялото село се радвало на годежа им. Един ден, когато момичето навършило осемнадесет години, а момъкът двадесет и три, съселяните им решили, че е дошло време да им помогнат да вдигнат сватба.
Подарили им малка къща, към която имало парцел с дървета, за да може младежът да работи като дървар. След сватбата младоженците заживели в къщичката за радост на своите съседи, на семействата си и на цялото село, което било помогнало да се съберат.
Прекарали така цялата зима, лятото, пролетта и есента, като не можели да се нарадват на щастието си. Малко преди да се навърши първата годишнина от сватбата им, невестата решила да подари на съпруга си нещо, което да му покаже голямата й любов. Ако му подаряла нова брадва, щял да я използва за работа – и толкова; не й се струвало достатъчно да му подари пуловер, тъй като и преди това му била плела пуловери; хрумнало й да му сготви празнична вечеря, но и това не било достатъчно.
Решила да слезе в селото, за да види дали няма да намери нещо там. Колкото и да обикаляла, не намерила нищо, което да изрази голямата й любов и което да може да купи с монетите, които от седмици спестявала от парите за пазар.
Докато минавала покрай единствения бижутериен магазин в селото, видяла красива златна верижка, изложена на витрината. Тогава си спомнила, че имало само един предмет, който съпругът й обожавал и смятал за безценен – златния часовник, който бил получил като подарък от дядо си преди смъртта му. От малък пазел часовника в кадифена кутийка, която винаги държал до леглото си. Всяка вечер отварял чекмеджето на нощното си шкафче, изваждал часовника от кутийката, полирал го, навивал го няколко пъти, оставал заслушан в тиктакането му, докато стрелките се движели, отново го излъсквал, погалвал го и го прибирал пак в кутийката.
Колко ще се зарадва, ако му подаря тази златна верижка за часовника“, помислила си младата жена. Влязла да попита за цената, но когато я научила, се сепнала. Верижката струвала много повече, отколкото предполагала и отколкото била спестила. Трябвало да спестява за още три годишнини, за да може да си я позволи. Тя обаче не можела да чака толкова.
Напуснала селото натъжена, като се чудела и маела какво да направи, за да намери парите, които не й достигали. Хрумнало й да си намери работа, но не умеела да прави нищо. В това време минала покрай единствения фризьорски салон в селото, на чиято витрина стоял следния надпис ” Изкупуваме естествена коса”. Тъй като тя не била подстригвала русите си коси от десетгодишна възраст, влязла да попита дали може да ги продаде.
Парите, които й предложили, били достатъчни, за да купи златната верижка, и дори щели да й останат за кутийка, в която да се поберат верижката и часовникът.
- Ако след три дни дойда да ви продам косите си, ще ги купите ли? -попитала младата жена.
- Разбира се – отговорила собственичката на салона.
- Тогава ще се върна след три дни.
Отишла до бижутерийния магазин, дала предплата за верижката и се прибрала у дома, без да каже нищо на мъжа си.
В деня на годишнината двамата се прегърнали малко по-силно от обичайното. След това той тръгнал за работа, а тя слязла в селото.
Подстригала косата си съвсем късо и с получените пари се отправила към бижутерийния магазин. Купила златната верижка и дървената кутийка. Когато се прибрала у дома, зачакала с нетърпение съпругът й да се върне от работа.
За разлика от друг път, когато осветявала цялата къща, за да го посрещне, този път запалила само две свещи и покрила главата си с шал – знаела колко много той обичал косите й и не искала да види, че ги е отрязала. По-късно щяла да намери начин да му обясни.
Съпругът й се прибрал. Прегърнали се силно и си казали колко много се обичат. След това тя извадила дървената кутийка, в която била сложила златната верижка за часовника. Той отворил гардероба и извадил оттам голяма кутия, която бил скрил, докато тя не била вкъщи.
Кутията съдържала две красиви гребенчета за коса, които той бил купил като продал златния часовник на дядо си.
Ако все още вярваш, че жертвата е мярка за любов, моля те от време на време да си припомняш тази история. Смисълът на любовта не се измерва единствено с нашата възможност да се жертваме неуморно за другия, а най-вече с готовността ни да се радваме на самото му съществуване. Ако те обичам, най-доброто, което мога да направя, е да полагам усилия, за да можем двамата да преживяваме едно от най-големите удоволствия: срещата между нас.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Дедо ПОП (гост)
    Отговор
    1 21:31  25.03.17
    Любовта е велико нещо , и не се измерва с материални блага. Но, който не е обичал , няма да разбере за какво иде реч !
  • ИББК (гост)
    Отговор
    2 23:17  25.03.17
    Няма любов всичко е преходно и временно. Който си мисли че обича и се жертва за другия ще разбере накрая че е бил глупак.

    Коментиран от #3, #8

  • кроко (гост)
    Отговор
    3 23:31  25.03.17

    До коментар #2 от "ИББК":

    Глупости, има любов. И не е глупак този, който обича и полага усилия за това, което цени и иска, а онзи който не те оценява.
  • ДОН ЧИЧО (гост)
    Отговор
    4 06:10  26.03.17
    ВСИЧКИ СТЕ ПРАВИ.....В КРАЙНА СМЕТКА...КАКВОТО И ДА ВИ ГОВОРЯТ ДА ЗНАЕТЕ ,ЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ПАРИ....

    Коментиран от #7, #9

  • Дедо ПОП (гост)
    Отговор
    5 16:23  26.03.17
    Когато Гладът потропа на вратата , Любовта бяга през прозореца!

    Коментиран от #6

  • декстоп (гост)
    Отговор
    6 20:05  26.03.17

    До коментар #5 от "Дедо ПОП":

    Но ако избяга, тогава не е любов. Просто биология.... ти би ли напуснал жена си, дори да не ядеш нищо и да знаеш, че ще умреш от глад? Ако я напуснеш, не я обичаш? Ако тя те напусне не те обича. повечето хора са само биологични съжителства на сексуално и размножително животинско ниво. При първата липса или недостиг на пари се карат и разделят. това е крехка работа. Аз затова не съм женен, не виждам нещо повече от първични инстинкти секс и битовост. Явно любовта сес реща твърде рядко. Баща ми е обичал истински мама и нас с брата - пожертвувал е кариерата си във флота, отказал се е от това поприще и се е заврял в глухата провинция заради глупавите капризи на мама. тя е била егоистично некомвпетентно за хубавите неща човече, но си ми е майъка - бе добра жена и умря от животни човеци които я убиха от алчна животинска простотия - един пиклив имам и една лингурка и правиха магии и умря. ще умрат и те.... това любов ли е, което каза - парите? Ако си на остров с жена си там пари не са ти нужни. там ти тябват вещи за оцеляване дрехи и най-необходими неща, които и с пари няма къде да купиш, ако нямаш лодка или магазини там. парите са ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ - нищо друго. за един колата струва 1000 за друг 10000000 евро. Всеки според мерилката си.

    Коментиран от #11

  • декстоп (гост)
    Отговор
    7 20:19  26.03.17

    До коментар #4 от "ДОН ЧИЧО":

    Любавта е нещо повече от пари. Тя е доброто отношение към нещата, живота, здравето, красотата. Погледни навън синигерите с лрюбов, те ще усетят това и ще пеят щастливо. Аз го правя. Радват се, радват и теб с песните си. но когато човешки ядове ми скапят живота не ми е до любов. Тогава омразата ме обзема към зверовете, та ми иде да трепя такива, не да обичам. Говоря за разбойници човеци не за синигерите - те нямат вина за злото, повечето диви животни не са виновни за злото в света. само онези, които те нападат да те ядат са криви. но иначе нямат вина, затова са животни, не хора. Повечето хора дне са на животинско материално парично ниво. Готови са на секс и само за пари и вещи. Любов е и отва. Но скучна животинска. Има и по-красиви неща. само онази чиста силна любов може да ги разкрие. но тя се среща твърде рядко. Във филмите я дяват като магия - погледнеш дървото и то разцъфва. Да, това е любовта. Останалото са разни нюанси, бледи отенъци. Че любов ли е ако напусне една жена мъжа си заради това, чме изкарвал малко пари? ами като не му плащат повече заплата в тая сбъркана държава поради комунизма и досега? Преди комунисти ни мачкаха партийци сега частници и корпорейшън. какво е виновен човека?
  • декстоп (гост)
    Отговор
    8 20:27  26.03.17

    До коментар #2 от "ИББК":

    По-добре глупак, но красиво живял 1 година с любимата си, отколкото десетилетия животинско живуркане - аванс заплата, караници за покупки, тичане по задължение за вотове и други скучни безполезни простотии. Любовта цена няма! Тя е ЖИВОТА. по-добре 1 година щастлив, отколкото десетилетия в мъки и нещастен! Живял е онзи, който е щастлив. Само любовта дава това. Но при повечето хора е скучно съжителство често. Да, вероятно това се дърлжи на грижите ядовете в живота - те съсипват човека и му пречат да е романтичен да е щастлив. Системата е скапана от хилядолетия. Едно трябваше да бъде, друго стана. Човека бе създаден за красив живот, а системата се изроди и го превърна в роб добиче да издържа паразити. затова вече усмивките са малко. И май все по-мвалко ще стават...идват роботите, какво ли не замества човека? Но са си виновни самите хора - забравят, че трябва да гледат винаги двете страни на монетата - ако са богати, че са били или могат да станат бедни! Ако са бедни, че могат да са богати, но да не забравят, че има ид руги като тях! Само страданието учи хората да познават болките и на двете страни. не може политик който не страда, да познава мъките на един бояджия в мръсен цех... няма как, ако не си страдал да познаваш страданието. Затова и законите им не са добрите.
  • декстоп (гост)
    Отговор
    9 20:42  26.03.17

    До коментар #4 от "ДОН ЧИЧО":

    Колко пари струва любовта ти? женен ли си? Жена ти плаща ли ти толкова на месец, за да я обичаш? Твоята теория е това, нали? А колко струва живота на човек? а труда му? тия паразити в парламента като определят законите, слагат минимална работна примерно сега е 460 лева. А това е глупаво. Защото една секретарка дето си клати крачетата в НАП или БТ не страда както един бояджия по 9 часа в лакове и отрови. А живота е безценен. И често секретарките на столче вземат двойно от мъченика с пищова и лаковете. затова в тоя абсурден ваш свят няма живот за повечето същества. защото гледате само то едната страна на монетата от своя кеф. забравяте, че и другатас трана има право на кеф, а не е роб добитък. затова и няма да оправите нещата - те са такива от хилядолетия. Само справедливи хора, кото са страдали и познават живота могат да създадат справедлив свят. Глезени политици с пачки в джоба няма как да го създадат. те не са от мъчениците в ада, те повечето са бели якички, малцина познават мъките на труда в връсотията. Ето радев е един от хората, изминали пътя от ученик в керосина до генерал. такива познават монетата. директор, започнал от бояджияв предприятие познава процеса ада. но тук повечето са връзкари приватизирали си активи и свои хора на кой ли не. Малцина познават двете страни на монетата. затова нито ценят повечето човека нито им пука. Нулите са важни за повечето хора. А живота не е важен, освен техният кеф. Ако искаш да знаеш стойността на парите, трябва да

    Коментиран от #10

  • декстоп (гост)
    Отговор
    10 20:55  26.03.17

    До коментар #9 от "декстоп":

    Ако искаш да знаеш стойността на парите в дълбочина, никога няма да ги откриеш наистина. защото, за да се напечата една банкнота, се извличат тонове петрол за горива, за производство, за транспорт, изсича се дървесина за подпори за куфражи...излиза, че една единственна банкнота струва трилиарди в пари. А потрошените растения животни, човешки съдби не са известни колко са.... ? Ето затова и парите нямат зена дори. Единственната реална цена на парите е СТОЙНОСТТА, която им придават хората. те не са нищо - струват много труд и мъки. Те са НЕЩО, но само толкова, колкото го назоват хората. защото хората не включват всичко в тях. Те казват - колата струва 20 000 лева. но вътре няма отровените от бензинови пари птици и хора? Няма изсечените храсти покрай пътищата и дървета? хората са само онова, което искат. Затова и парите са онова, което хората влагат в тях. А любовта е отношението доброто към нещата. Тя няма цена. Затова и още повече днес се среща все по-малко. колко ли жени биха тръгнали и боси и голи за да спасят мъжете си затънали в снега? Ами колко ли мъже жените си? любовта няма цена! затова който я има, да се старае да не я губи! Вещи се придобиват и губят, но изчезне ли любовта ставаш крачещ мъртвец...просто билогичен индивид с половин душа. Жив, но сякаш умрял.
  • Дедо ПОП (гост)
    Отговор
    11 21:36  26.03.17

    До коментар #6 от "декстоп":

    Пишеш че, нямаш жена.Пожелавам ти да ИМАШ и да ти се родят ДЕЦА ! ДА ГИ ОБИЧАШ , повече от себе си !Тогава ще разбереш , каква саможертва е ЛЮБОВТА ! Бъди жив и здрав !!! АМИН !

Напиши коментар:


Публикувай