Притча за силата на пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове, за да наблюдава как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш намаляла своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и направил малка дупка в пашкула. Пеперуда успяла да излезе веднага. Обаче нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но това така и не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да полети.

И всичко само заради това, че човекът, в желанието си да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Пеперудата трябвало с труд да напусне досегашната си обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.