1 896 0

Притча за истинското изобилие

Събина Андреева

Докато Яо разглеждал забележителностите на Хуа, граничният страж го познал и се приближил с думите:

– О, Мъдрецо! Благословен да си! Дълъг живот за Мъдреца!

– Замълчи! – казал Яо.

– Нека Мъдрецът има много богатства!

– Замълчи!

– Нека има много синове!

– Замълчи!

– Как така? – попитал граничният страж. – Дълъг живот, голямо богатство, много синове са това, което всеки иска. Защо ти не ги искаш?

– Много синове – казал Яо – означават много тревоги. Голямо богатство означава големи грижи. Дълголетие означава дълго страдание в житейски беди. Всичко това пречи на усъвършенстването на Добродетелта. Затова не го искам.

– Преди – отвърнал граничният страж – те мислех за мъдрец. Сега виждам, че си просто благороден мъж. Когато Небесата ти пращат синове, положително са предвидили занятие за тях. Ако имаш много синове и те имат своите занятия, за какво трябва да се тревожиш? Ако притежаваш голямо богатство и го делиш с другите, какви грижи можеш да имаш? А колкото до дълголетието… Мъдрецът си намира подслон като пъдпъдък – без тревоги и борби. Той получава храна като новоизлюпено пиле от поддържащия всичко Път на Небето. Той преминава през живота като птица в полет, без да остави и следа. Когато империята следва Пътя, той участва в разцвета й. Когато тя загуби Пътя, той се оттегля и усъвършенства своята Добродетел. След много години доволен живот напуска този свят и яхва белите облаци. Никакви злини не го постигат. Свободен е от нещастия. Какви беди е изстрадал?

С това граничният страж се обърнал и си тръгнал. Яо го последвал.

– Почакай! – извикал той. – Може ли да те попитам…

– О, замълчи! – отвърнал граничният страж



Напиши коментар:


Публикувай