Урок: По-добре се отпусни

Следните стихове са написани от момиченце, което умира от рак в болница в Ню Йорк.

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?

Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “Как си?”

Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Каза ли някога на детето си “Това ще го направим утре.”

И в бързината не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,

защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш ”Здравей”.

По-добре се отпусни.

Не танцувай толкова бързо.

Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.

Когато тичаш като луд,

губиш половината радост от пътуването.

Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.

Животът не е спринт.

Затова отпусни се, чуй музиката ...

Преди да спре песента.