2 476 0

Гафовете, които правят работата забавна

Събина Андреева

Супер е, когато малките забавни неща, които се случват на работа разведряват деня ни и станат истории, които да разказваме на приятелите. Ние тук събрахме няколко подобни истории, които доказват, че каквото и да работите, не е задължително да скучаете.

***
Докато работих като сервитьор в един ресторант, имаше един ден, през който не се появиха никакви клиенти до 8 часа вечерта и аз заспах на една от масите. Събудих се, защото някой ме щипеше по бузата. Отворих си очите и видях едно много красиво момиче, а то ми каза засмяно: „Добро утро! Може вече ли един бургер?“

***
Обожавам час пик в метрото! Невероятно е, когато всички се тъпчат по колите си, докато аз си седя съвсем спокойно в кабинката си и се смея. Аз карам влака!

***
Аз съм учителка в детска градина. Един баща дойде преди няколко дни. Той не знаеше нито групата, нито учителя им, но знаеше височината на момиченцето и името й. Работата е там, че при нас нямаше момиченце с такова име. След дълга дискусия се оказа, че той е търсил училището отсреща.

***
Преподавам испански в езиков център. Много ми е забавно, когато възрастни бизнесмени гледат срамежливо в обувките си, докато казват: „Не съм си написал домашното.“

***

Шефът ми ме изпрати на почивка, след като дойдох на среща в 9 часа по пантофи и със сако, облечено върху пижамата.

***
Аз съм шефът в компанията. Имаше един интересен случай, когато секретарката ми ме попита дали може да си тръгне по-рано. Когато я попитах защо, тя ми отговори, че не яде след 6, но дъщеря и е опекла торта за нея. Разбира се, я пуснах да си ходи.

***
Разбрах, че трябва да си взема отпуск, след като стоях 10 минути пред входната врата на блока ми, опитвайки се да я отключа с работния ми пас.

***
Като малка си мечтаех да бъда като Хармаяни Герйнджър от Хари Потър и с години очаквах писмото от Хогуортс. 10 години минаха от тогава, но все още чувах по няколко пъти на ден от колегите ми: „Ти си магьосница!“ Работя като IT специалист.

***
Седях си в офиса един ден, когато някакъв мъж влезе и започна да пита: „Роджър? Роджър Бърк?“ аз го гледах недоумяващо през цялото време и го попитах дали да повикам някого. Тогава той ме попита отново „Ти ли си Роджър Бърк?“ Аз се казвам София.



Напиши коментар:


Публикувай