Мъжете разкриват: Как разбрах, че тя е жената

Когато една връзка си струва, идва моментът, в който партньорите разбират, че това е човекът, с когото искат да прекарат остатъка от живота си. Няколко мъже ни разказаха кой е бил този момент за тях, какво са усетили и как са разбрали, че са намерили жената на живота си. Запознайте се и вие с техните истории.

Когато казах на баща ми, че се срещам с някого, той се пошегува: „Как се казва? Какво работи? Какъв размер е сутиенът и?“
Разказах и, за да я подготвя за чувството за хумор на баща ми и на нея и се стори супер забавно. Първият път, когато се срещнаха, тя се представи така: „Здрасти, Аз съм Стефани. Студентка съм и съм размер B.”
Баща ми потъна в земята от срам, майка ми умря от смях, а аз знаех,че съм влюбен.

***
Бяхме на екскурзия в Азия. В онзи момент бяхме отседнали в един съмнителен хотел в Банкок, където приятелката ми получи хранително натравяне – повръщане и разстройство, които продължиха 24 часа.
Аз се превърнах в медицинска сестра . Пълних и шишето с вода, носих и супа, правих и компания и най-важното – изпразвах кошчето, в което повръща.
След поредната обиколки с кошчето до банята и обратно, аз се върнах в стаята и видях, че беше заспала. Погледнах я и си помислих: „Това дори не ме притеснява. Бих направил всичко за нея. Това е жената, за която ще се оженя.“

***
Когато бях по-млад си купих комплект мечове. Сега все още ги имам по някаква причина, но когато жена ми, която тогава ми беше все още приятелка, се съгласи да ми дойде на гости, реших да ги скрия в килера, защото защо голям мъж би имал мечове?!
Един ден тя се ровеше и търсеше нещо във въпросния килер, когато чух „Какво по...? Имаш мечове? Защо ги криеш?!“ Подготвих се за безмилостни подигравки, но вместо това тя взе единия, подаде ми другия и ме предизвика на дуел. Това беше моментът, в който знаех, че искам да се оженя за нея.

***
Първата ни среща продължи 12 часа, защото просто не можехме да спрем да говорим. Втората ни среща трябваше да е само вечеря, но продължи 2 дни. Тя се прибра вкъщи след това, а аз не можех да си представя живота ми без нея. Толкова се развълнувах, когато тя ми призна, че се чувства по същия начин.

***
Ядосах се и и се разкрещях заради някаква глупост, защото преди да я срещна, бях в токсична връзка и си мислих, че така правят двойките – крещят си и се карат. Очаквах и тя да ми се развика, но тя просто стоеше и ме гледаше и накрая ме попита дали бях приключил. Казах и „Да“ и тя ми отвърна, че когато хората се обичат не се отнасят така един с друг. Може да не се съгласяваме постоянно, но няма причина да сме груби. „Ако ще бъдем заедно, моля те, не се дръж така с мен повече.“ Това се случи преди 26 години, а ние сме женени от 25.