2 957 0

Разказ: Какво жертваш, за да помогнеш

Събина Андреева

В края на едно село се гушела малка къщурка, която приличала повече на колибка. Отпред имало работилничка с инструменти, две стаи и кухня, а отзад — примитивна баня.
Но собственикът Хоакин не се оплаквал. През последните две години за дърводелска работилница „Седмият“ се разчуло в селото, той печелел достатъчно и не се налагало да посяга към нищожните си спестявания.
Една сутрин, както винаги, Хоакин станал в шест и половина, за да посрещне изгрева. Запътил се към близкото езеро, но не успял да стигне до него. По пътя, на около двеста метра от дома си, едва не се спънал в тялото на пребит младеж.
Дърводелецът тутакси коленичил на земята до него и доближил ухо до гърдите на младия човек. Дълбоко в тях едно сърце се борело със сетни сили за остатъка живот в това мръсно, миришещо на алкохол и покрито с кръв тяло.
Хоакин отишъл да вземе количка и положил младежа на нея. Когато стигнал вкъщи, сложил тялото на леглото си, махнал дрипите и грижливо измил човека с вода, сапун и спирт.
Момчето било не само пияно, но и жестоко пребито. Имало рани от нож по ръцете и гърба, а десният му крак бил счупен.
През следващите два дни Хоакин посветил цялото си време да се грижи за неочаквания гост: той лекувал и превързвал раните му, сложил шина на крака му и хранел момчето с пилешки бульон с малка лъжичка.
Когато младежът се свестил, Хоакин седял на леглото до него и го гледал загрижено и нежно.
— Как си? — попитал го той.
— Ами… по-добре... — отвърнал младежът, оглеждайки чистото си и излекувано тяло. — Кой ме излекува?
— Аз.
— Защо?
— Защото беше наранен.
— Само затова ли? - попитало момчето, чието име било Мануел.
— Не. И защото имам нужда от помощник.
И двамата се разсмели от сърце.
Като се хранел и спял добре и като не пиел алкохол, Мануел възвърнал веднага силите си.
Хоакин искал да го научи на занаят, а Мануел все гледал да бяга от работата. Дърводелецът се мъчел да научи до вчера разхайтения младеж, колко по-добре е да имаш добра работа, добро име и да водиш почтен живот. И неведнъж Мануел сякаш разбирал това, но след два часа или след два дни отново заспивал или забравял да свърши работата, която Хоакин му заръчвал.
Минали месеци и младежът се възстановил напълно. Хоакин му отстъпил най-голямата си стая, направил го съдружник и му позволил пръв да влиза в банята в замяна на обещанието, че ще се захване за работа.
Една вечер, когато Хоакин заспал, Мануел решил, че шест месеца въздържание са му достатъчни, и си помислил, че няма да му стане нищо, ако изпие чашка алкохол. Заключил вратата на стаята си отвътре и излязъл през прозореца, оставяйки свещта да гори, за да създаде впечатлението, че е вътре, в случай че Хоакин се събуди през нощта.
След първата чашка изпил втора, а след нея трета и четвърта, и не спрял до там…
Мануел пеел с другарите си по чашка, когато чул сирената на пожарната, минаваща пред вратата на кръчмата. Не обърнал внимание на това какво става, докато призори, залитайки, не стигнал до къщата и не видял тълпата, събрала се на улицата.
След пожара останали само една стена и някои инструменти. Всичко друго било погълнато от огъня. От Хоакин открили само четири-пет обгорели кости, които погребали в гробището под паметна плоча, на която Мануел поръчал да изпишат следния надпис:

"Ще го направя, Хоакин, ще го направя!"

С усилен труд Мануел построил отново дърводелската работилница. Бил лентяй, но бил и сръчен и всичко, което научил от Хоакин, му помогнало да успее в занаята.
Живеел непрекъснато с чувството, че дърводелецът го гледа отнякъде и го подкрепя. Мануел го споменавал при всяко важно събитие: сватбата си, раждането на първото си дете, покупката на първата си кола…
А на петдесет километра оттам, все така жив и здрав, Хоакин се питал дали било редно да лъже, да мами и да подпалва такава хубава къщичка само за да спаси един младеж.
Отговорил си, че е редно, и сам се разсмял, като си помислил за селската полиция, която взела свинските кости за човешки.
Новата му работилница била малко по-скромна от предишната, но вече била известна в селото. Нарекъл я „Осмият“.



Напиши коментар:


Публикувай