Убиецът, който молеше за прошка

Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – убийства по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да направи промяна.

Но не знаел как точно. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, за да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи прошка за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – набучи до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, забучил пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така изминало повече от десетилетие. От време на време убиецът поглеждал укъм пръчката, но тя нямала въобще не се раззеленявала.
Един ден минал конник. Той много бързал и не обърнал никакво внимание на виковете на убиеца. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злата постъпка, чудел се какво да прави, тюхкал се за изминалите напразно години, но изведнъж погледнал към пръчката и о, чудо – по нея вече се виждали няколко малки зелени листенца. Изненадал се убиецът, но не знаел какво да мисли. Приготвил се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му за случилото се и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, защо се случи така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този ездач бързаше за съседното село да провали сватба между двама млади. А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.