Притча: Подари ми радост

На тротоара седеше старец в кърпено палто. Пред себе си беше поставил картонена кутия, на която беше написал: "Подарете ми радост".

Към стареца се приближи дете. В юмручето си стискаше монета. То искаше да даде милостиня, но доближавайки се, изненадано спря. В кутията нямаше пари. Там бяха оставени бонбони, ръчно направени играчки, детски книги и всякакви други джунджурии.

– Добър ден, – усмихна се старецът.

– Здравейте, – засрами се момченцето. – Аз имам само пари.

– Случва се, – съчувствено кимна старецът. – Обичаш ли сладкиши?

– Не, не ми дават.

– А да четеш?

– Не мога още.

– Тогава може би обичаш балони?

Момчето кимна – ето това то наистина обичаше! Тогава старецът извади от кутията една шепа разноцветни балони и протегна ръка към него.

– Какво ви дължа за това? – недоверчиво попита детето.

– Хей, аз съм ти длъжник! – възкликна старецът. Ето, ти ми подари радост.

***

Такива истории ни учат, че радостта, която идва отвътре, е много по-ценна от парите и материалните блага.