1 369 0

Историите, които ни карат да вярваме в любовта

Събина Андреева

Не случайно казват, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Любовта ни помага да се справим с трудностите и ни кара да вярваме в чудеса.

Ние събрахме забавни и истински истории за различните лица на най-ценното чувство на света.

***

Баба ми се обади вчера, за да ме пита дали мога да потърся дядо: той отишъл някъде и не се върнал. Казах, че ще го направя и „потърсих“ дядо, който рисуваше портрет на баба в моя апартамент. Те имат годишнина следващата седмица.

***

Спомням си старите играчки, с които украсявахме Коледната елха, когато бях дете – онези, които не могат да се намерят никъде сега. Имахме една огромна синя топка с флуоресцентни звезди върху нея. Имахме си цяла церемония, при която я изваждахме от кутията, „зареждахме“ я на светлината, за да може фосфора да свети в тъмното. Тя беше първата играчка, която закачахме на елхата – наистина магически момент. Все още пазим ревностно топката.

***

Когато аз и съпругата ми спорим, дъщеря ни пада на пода и симулира някакво нараняване. Наскоро се карахме за нещо в кухнята. Дъщеря ни спеше в хола, но когато ни чу, дойде до кухнята, храна ме за ръка и ми каза да отида с нея, защото я е страх да спи сама. Накара ме да легна до нея и заспахме така. Детето не ни дава да се караме, затова сега живеем в мир.

***

Майка ми и аз живеем в столицата, а баща ми живее надалече в друг град. Родителите ми са като близки приятели и понякога баща ми идва да ни посети. Обичах да се събуждам, когато той беше вкъщи. Той отива до магазина сутринта и приготвя нещо лесно, но вкусно. Тогава прави кафе. Аз сядах до него, той ми разрошваше косата и си говорихме на закуска. В такива моменти осъзнавах какво е щастието.

***

Оцветявах картинка на масата за вечеря преди лягане. За да не забравя идеята си, подредих всички моливи в определен ред, като напълних цялата маса с тях.

Съпругът ми правеше закуска сутринта, когато влетях в стаята крещейки: „ О, Боже! Успах се!“ и видях, че на масата нямаше повече моливи. Разсърдих се, разбира се, но не твърде много – все пак в ината беше моя. Отидох в спалнята и ги видях там на бюрото ми. Съпругът ми ги беше подредил в същия ред, в който ги бях оставила вечерта. Всичките 50 молива.

***

Разказах на съпруга ми тъжната история за това как родителите ми са ми каза, че няма Дядо Коледа и подаръците за Коледа спряха. Детето вътре в мен все още плаче. Помислих си, че е забравил за това, докато не получих писмо от Дядо Коледа, което гласеше, че трябва да му пиша и да му кажа какво искам за Коледа. Направи ме толкова щастлива.

***

Уча на стотина километра от родителите ми. Един ден се разболях и вдигнах ужасно висока температура. Баща ми дойде, за да ме закара от университета до кампуса. Два часа в едната посока и толкова в другата само, за да не пътувам в автобуса час и половина. Донесе ми и супа от мама и мед.



Още по темата

  • 8 истории за това как изглежда любовта

    8 истории за това как изглежда любовта

    Приятелката ми и аз живеем в различни градове и понякога се виждаме през уикенда. В един от онези дни и казах, че няма да мога да дойда, защото тайно ...
    7.07.2017
    1 641
    2

Напиши коментар:


Публикувай