1 240 0

Будистка притча за Божественото

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Събина Андреева

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог.

Буда го погледнал внимателно и казал:

— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири вида коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, никога не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият вид — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети вид. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един – последен вид коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал и един непримирим ученик и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: „Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне“. Разсъждавайки вътрешно, той не могъл да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Упоритият гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло.

Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, младият ученик попитал Буда:

— За мен е необяснимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне. Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с теб много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?

Буда отговорил:

— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори буквално. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за Бога не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание Той се познава. Това е опит, който намираш отвъд пределите на ума.



Напиши коментар:


Публикувай