578 0

История за силата на малките жестове

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Събина Андреева

Един ден като се прибираше вкъщи след училище, Марк забеляза как момчето пред него се спъна и изпусна всички книги, които носеше, заедно с два пуловера, бейзболна бухалка, ръкавица и малък магнетофон. Марк коленичи и му помогна да събере разпръснатите вещи. Тъй като вървяха в една посока, той предложи да носи част от багажа. Докато вървяха, Марк научи, че момчето се казва Бил, че си пада по видеоигрите и бейзбола, че обича историята, но с останалите предмети има доста проблеми и освен това, току-що е скъсал с приятелката си.

Стигнаха най-напред до дома на Бил и той покани Марк да пийнат по една кола и да погледат телевизия. Следобедът мина приятно, смяха се и си приказваха за незначителни неща, а после Марк се прибра в къщи. Продължиха да се виждат в училище, обядваха заедно един-два пъти.

След като завършиха прогимназията, двамата се записаха в една и съща гимназия и пак се виждаха от време на време. Най-накрая дойде дългоочакваната последна година и три седмици преди да се дипломират, Бил каза на Марк, че иска да си поговорят.

Припомни му деня, когато за първи път бяха се срещнали.

— Сигурно си се чудил защо тогава носех толкова много неща в къщи. — каза Бил. — Ще ти призная, че бях разчистил шкафа си в училище, защото не исках да оставя неразбория за другия, който щеше да дойде след мен. Бях скрил и няколко от хапчетата за сън на майка ми и се прибирах вкъщи, за да се самоубия. Но след като прекарахме заедно няколко часа в разговори и смях, осъзнах, че ако се бях самоубил, щях да пропусна други приятни мигове като тези. Така че, Марк, когато в онзи ден ти посегна да вдигнеш разпилените ми учебници, всъщност направи много повече. Ти спаси живота ми.

Джон У. Шлатър



Напиши коментар:


Публикувай