857 1

Притча за трудностите, които всъщност са важни уроци

Събина Андреева

Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал:

- Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените.

И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът потънал на дъното. Фатима, загубила съзнание и се оказало, че била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща ѝ и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без никаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море ѝ повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораба си и я отвели заедно с другите отвлечени момичета.

Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истанбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта ѝ, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще ѝ бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.

Завел Фатима вкъщи и смятал тя да служи на жена му. Но вкъщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той ѝ подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал:

- Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно.

И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът ѝ започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките ѝ надежди.

„Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем провал. Защо ме спохождат толкова нещастия?“ Но никой не й отговорил... Затова станала и тръгнала където ѝ видят очите.

Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал:

- Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?

– Мисля, че ще успея – отговорила Фатима.

И така, дали ѝ помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много ѝ трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да ѝ донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто ѝ трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, ѝ трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега ѝ потрябвало умението да прави мачти, получено в Истанбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.

Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.

По този начин Фатима разбрала, че това, което ѝ се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който ѝ е помогнал да достигне щастието.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • гост
    Отговор
    1 09:38  25.07.17
    Браво! Винаги с удоволствие ги чета.

Напиши коментар:


Публикувай