1 582 0

Забавен разказ за хармонията в семейството

Събина Андреева

Един човек се обажда на домашния си лекар.
— Рикардо, аз съм, Хулиан.
— О, здравей! Какво има, Хулиан?
— Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
— Но какво ѝ е?
— Започва да оглушава.
— Как така да оглушава?
— Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
— Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
— Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
— Как разбра, че не чува?
— Ами… като я викам, не отговаря.
Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
— В спалнята.
— А тя къде е?
— В кухнята.
— Така. Извикай я оттам.
— Марияааааа…! Не, не чува.
— Добре. Иди до вратата на спалнята и я извикай от коридора.
— Марияааааа…! Не, изобщо не чува.
— Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
— Марияааааа…! Марияааааа…! Марияааааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияааааа…! Нищо.
— Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
— Марияааааа…!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
— Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искааааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш“. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

Из "Нека ти разкажа", Хорхе Букай

***

Слушайте внимателно какво ви казва партньора ви. Не бързайте с обвиненията и заключенията и не си мислете, че винаги сте прави, а има нещо нередно с другия.



Напиши коментар:


Публикувай