Притча: Кой от кого наистина има нужда?

Имало едно семейство овчари. Те държали всичките си овце в една кошара. Хранели ги, вардели ги и ги извеждали на пàша.
От време на време овцете се опитвали да бягат.
Тогава най-старият овчар отивал при тях и им казвал:
— Вие, глупави и своенравни овце, не знаете, че навън равнината е пълна с опасности. Само тук ще намерите вода, храна и най-важното — защита от вълците.
Обикновено така укротявал „свободолюбието“ на овцете.
Един ден се пръкнала по-различна овца. Да кажем, че била нещо като черна овца. Била вироглава и подучвала другите да избягат на свобода в равнината.
Старият овчар ходел все по-често при овцете да им говори, че навън е опасно. Ала те били неспокойни и когато ги изкарвали на пàша, им било все по-трудно да ги прибират в кошарата.
Докато една нощ черната овца ги придумала и те избягали.
Овчарите не усетили нищо до зори, когато видели разбитата и празна кошара.
Вкупом отишли да се жалват на стареца, глава на семейството.
— Избягали са, избягали са!
— Горките…
— Ами гладът?
— Ами жаждата?
— Ами вълкът?
— Какво ще стане с тях без нас?
Старецът се прокашлял, смукнал от лулата и рекъл:
— Вярно, какво ще стане с тях без нас? И още по-лошо… Какво ще стане с нас без тях?