9 спомена от детството, които ще ви разтопят

Детството е незабравимо време, пълно с истории, които са както забавни, така и докосващи.

Ние намерихме най-топлите истории, които хората са публикували онлайн. Те носят малко носталгия по изминалите прекрасни времена.

***

Веднъж едно момченце в детската градина дойде при мен, докато беше време за следобеден сън. Преструвах се на заспала и не помръднах. Той легна до мен, целуна ме по бузата и тихо ми каза „Обичам те“. И се върна в леглото си. Сега съм на 27, но това детско признание си остава най-романтичното нещо, което някой ми е казвал.

***

Когато ходих на гости на дядо извън града, всичките му съседи имаха табелки с надпис „Опасно куче“ на портите си. Веднъж се ядосах на дядо по някаква причина и докато той беше на работа, аз написах на портата му „Опасен дядо“.

***

Едно момиче си донесе новата кукла в детската градина и беше толкова красива, че дори момчетата я харесаха. Всички искаха да си играят с нея, но аз я счупих. Момичето се разплака, разбира се, затова реших да и подаря нова подобна кукла. Помолих родителите ми да ми я купят за рождения ден вместо подарък. Те се съгласиха и аз ѝ подарих куклата за рождения си ден. Радостта на момичето беше най-хубавото нещо, което бях виждала до онзи момент. На вечеря баща ми ми даде истински подарък, само за мен. Той ми каза, че съм постъпила правилно и затова заслужавам да получа подарък.

***

Когато бях на 8 си спомням, че котката ни роди котенца. След Коледните празници, когато не можех да стана от леглото сутрин, майка ми събираше малките котенца и ги носеше в леглото ми. Те се качваха отгоре ми, гушкаха се и правиха всичко толкова уютно. Това е един от най-хубавите спомени от детството ми.

***

Когато брат ми беше малък живяхме в къща на село и той често отиваше в задния двор, за да се пече на слънце. Взимаше шезлонг, слагаше си банския, лягаше и се завиваше с одеяло. Когато мама му каза, че така няма да хване тен, той ѝ отговори: „Ако не се завия, комарите ме хапят!“

***

Аз и най-добрият ми приятел живяхме в един и същи блок, на един и същи етаж, но ни деляха два хода. Когато бяхме малки нямахме мобилни телефони, затова решихме да си направим „поща“ като опънем едно въже между прозорците. Не беше много лесно, но успяхме. Беше много забавно: закачаш бележка на единия край на въжето, дърпаш другия и бележката ти пътува. Бяхме много щастливи с изобретението си и си пишехме постоянно. На сутринта този, който се събуди първи, трябва да изпрати първата бележка. Спомням си как се събуждах и бягах до прозореца, за да видя дали имам бележка за „Добро утро“. Липсват ми онези дни.

***

Когато бях малък често си играех в пясъчника с приятелката ми. Тя ми разказа как веднъж издълбала толкова дълбока дупка, че можела да види метрото и влаковете. Повярвах ѝ и започнах да копая и стоях толкова до късно, че се наложи родителите ми да ме приберат. Бях толкова разочарован, когато ми казаха, че в нашия град няма метро!

***

Когато си взимах душове като дете, си пълнех устата с вода, изплювах я и се преструвах, че съм фонтан. Правех се на различни видове „фонтани“. Някои деца мечтаеха да станат доктори, други да летят в космоса, а аз мечтаех да стана фонтан.

***

Когато бях на 3, родителите ми пребоядисаха пода. Не забелязах и притичах през боята, като оставих отпечатъци в нея. Сега съм на 21. Наскоро, докато местехме дивана, забелязах старите си петна. Оказа се, че родителите ми не са ги пребоядисали умишлено, за да мога да ги видя, когато порасна.