1 833 4

Притча: Разделяй и владей

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Събина Андреева

На една поляна, сред огромна гора, живял вълшебник, който имал голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца от стадото. Овцете му причинявали голямо безпокойство – те бягали в гората и му се налагало да губи доста време, за да хване една, а другите отново да събере заедно. Разбира се, овцата, която имал намерение да заколи, усещала това и силно се съпротивлявала, а нейните крясъци ужасявали другите овце. И тогава вълшебника измислил нещо ново – той говорил с всяка овца поотделно и на всяка внушил по нещо различно.

На една казал: „Ти не си овца, ти си също такъв човек, както и аз. Няма от какво да се страхуваш, тъй като аз коля и ям само овце, но ти си единственият човек в това стадо и затова си моят най-добър приятел“. На друга казал: „Защо бягаш от мен като останалите овце. Ти си лъвица и няма от какво да се страхуваш. Аз коля само овце, а ти си ми приятел“. На трета внушил: „Слушай, ти не си овца, ти си вълчица. Вълчица, която уважавам. Аз, както и преди, ще продължавам всеки ден да коля по една овца, но ти вълчице, най-добрата ми приятелка, няма от какво да се страхуваш“.

Така той поговорил с всяка от овцете и на всяка внушил, че не е овца, а напълно различно животно, което не прилича по нищо на останалите овце от стадото. След този разговор поведението на овцете се променило коренно – те съвсем спокойно си пасели и вече не бягали в гората. И когато вълшебникът колел поредната овца, те си мислели: „Ето, заколиха още една овца, а аз – лъва (вълка, човека, най-добрия приятел на вълшебника) няма от какво да се страхувам.“

И дори овцете, които колел, спрели да се съпротивляват. Той доближавал до някоя от тях и ѝ казвал: „О, моя добра приятелко, отдавна не сме си говори. Хайде с мен в двора. Искам да си поговоря с теб за стадото“. И овцата радостно тръгвала с вълшебника към двора. И там той действително я питал каква е ситуацията в стадото. Жертвата с радост му разказвала за всичко, а след това вълшебникът я убивал. Тъй като смъртта настъпвала мигновено, то овцата не успявала да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен – той повишил самочуствието на всяка от овцете и така те вече не се притеснявали за неизбежната смърт, станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си пасели, в резултат на което и месото им станало много по-вкусно. Много години вълшебникът лесно се справял с огромното стадо и най-интересното е, че всички останали овце му помагали – ако някоя по-съобразителна овца започвала да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце, вълци, хора, лъвове – най-добрите приятели на вълшебника – му казвали за странното поведение на тази овца и той още на следващия ден без притеснение я изяждал.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • гост
    Отговор
    1 11:56  11.08.17
    Добре дошли в България. Много показателна история.
  • Тъпо тъпо
    Отговор
    2 12:21  11.08.17
    Чудна притча-лъжи,манипулирай и трепи и ако не те хванат си екстра :/
  • 3 14:06  11.08.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • ЗЖУ
    Отговор
    4 19:59  11.08.17
    И в единия случай и в другия - хищника изяжда овцете. Просто си е улеснил работата и си е спестил зора. И да бягат, и да блеят - съдбата на овцете е да бъдат доени, стрижени и накрая заклани. Защото са ОВЦЕ!

Напиши коментар:


Публикувай