1 263 1

Притча: Имаме ли право да съдим?

Събина Андреева

Някога в манастира един монах. Той пиел всеки ден, напивал се и ставал причина за възмущението на поклонниците.

Но се случило така, че той умрял и с облекчение няколко вярващи отишли при игумена да му кажат, радвайки се, че един проблем отпаднал.

Отецът им отговорил, че знае за смъртта на монаха, тъй като видял цялото ангелско войнство, което дошло да вземе душата му.

Поклонниците недоумявали, недоволствали, и някои от тях помолили стареца Паисий да им обясни за кого точно им говори, мислейки, че старецът не ги е разбрал.

Той им разказал следното:

- Този монах се роди в Мала Азия, малко преди катастрофата, когато турците събираха всички момчета. За да не го вземат от семейството му, неговите родители го взеха със себе си на жътвата, и за да не плаче, и да ги издаде, му слагаха малко ракия в млякото, за да спи. Поради това, когато стана голям се пристрасти към алкохола. Лекарите го посъветваха да не създава семейство и той отиде на Света Гора и стана монах.

Там намери един старец и му каза, че е алкохолик. Старецът му определи правило: да прави поклони, да казва молитви, и да моли Пресвета Богородица за помощ да намаля с по една чаша чашите, които изпива. След една година борба и покаяние успя да намали чашите вино, които изпива на ден, от двадесет на деветнадесет. Борбата продължи през годините и достигна до две – три чаши, с които обаче пак се напиваше..

Хората години наред виждаха един монах алкохолик, който скандализираше поклонниците, а Бог видя един борещ се войн, който с голямо усърдие се трудеше да намали страстта си.

С какво право съдим този, който полага усилия, без да знаем за усърдието му.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • FUCK OF
    Отговор
    1 19:52  13.08.17
    НЕ СЪМ ГОСПОД,ЧЕ ДА СЪДЯ НЯКОЙ........... АМА НЕ СЪМ И ГОСПОД,ЧЕ ВСЕ ДА ПРОЩАВАМ..... НЕ СЪДИ ЗА ДА НЕ БЪДЕШ СЪДЕН......

Напиши коментар:


Публикувай