793 0

Притча: Колко вяра ни трябва?

Събина Андреева

Занесли на един цар едно житно зърно, голямо колкото кокоше яйце. Царят заповядал да повикат най-стария човек от града, за да го пита дали той помни имало ли е по негово време такова едро жито. Едва довели този старец, подпрян на две патерици. Попитал го царят за житото, но той отговорил:

- В мое време не е ставало такова жито. Питайте баща ми.

Идва бащата, старец подпрян с една патерица, вижда житото и казва:

- В мое време не е ставало такова жито.

Питайте баща ми. Идва бащата, строен, благ старец, без никаква патерица, поглежда житото и казва:

- Да, такова зърно в нашите години растеше, с него се хранехме.

Царят запитал този старец:

- Защо ти, който си най-стар по години от всички, ходиш така изправен и без патерици, синът ти - с една патерица, а внукът ти - с две?

Старецът отговорил:

- Това е така, защото в тях не расте такова житно зърно. затова, когато тази права мисъл е расла в хората, те ходеха без патерици, когато тя се изкриви — с една патерица, а когато не остана и помен от нея — с две патерици.

Царят запитал стареца:

- Ами с пари ли го купувахте?

- В наше време пари нямаше — отговорил старецът. - Ние го приемахме и го споделяхме един с друг, за да може всеки да израсне пълноценно. Така се прави с вярата.



Напиши коментар:


Публикувай