1 912 1

Притча за болката и страданието

Събина Андреева

Веднъж един човек минал покрай къща, на чиято веранда седяла възрастна двойка на люлеещи се столове. Между възрастната жена и стареца, който четял вестник, лежало куче, което стенело, сякаш от силна болка.

На следващия ден човекът отново минал покрай къщата и отново видял същата картина от вчера: възрастните хора спокойно се люлеели на столовете си, а между тях лежало куче и жално скимтяло. Озадачен, човекът си обещал, че ако и утре кучето скимти, той ще поговори с възрастната двойка.

За беда и на третия ден човекът видял същата сцена: бабата се люлее на стола, дядото чете вестник, а кучето лежи на своето място и жално скимти. Мъжът не можел да подмине страдащото куче без да направи нищо, затова се приближил до възрастните хора и ги попитал:

- Извинете за безпокойството, но от няколко дни минавам от тук и чувам жалното скимтене на кучето ви. Какво му има?

- На кучето ли? – попитала старицата. – Легнало е върху стърчащ пирон.

Озадачен от отговора ѝ, мъжът отново попитал:

- Ако лежи на пирон и го боли, защо просто не се премести?

Старицата се усмихнала и поучително му отвърнала:

- Това, драги мой, означава, че го боли толкова, че да скимти, но не достатъчно, за да направи нещо и да го промени…



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 16:12  26.08.17
    Този коментар е премахнат от модератор

Напиши коментар:


Публикувай