2 961 4

Как е строен дворец "Евксиноград"?

Снимка: Уикипедия
Снимка: Уикипедия
Светослава Ингилизова

Дворецът „Евксиноград“ e строен за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881 – 1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro), но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) – от гръцкото име на Черно море, пише БНТ.

По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави постъпки пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създават пристанище и квартал, наречен Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.

На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. За жителите на региона местността е свещена.

От 4 до 22 август 1880 г. княз Александър I пристига във Варна. Тогава е лансирана идеята Варна да се превърне в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг пристига в града, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира „Св. Димитър“.

През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира „Св. Димитър“. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение „да се отстъпи празно място или се купи такова за палат“. През януари 1882 г. Министерският съвет взема решение манастирът „Св. Димитър“ да стане лятна резиденция. На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец. Батемберг до завършването му през 1885 г. летува в старата сграда на манастира. Новият манастир е наречен „Сандрово“.

Манастирът „Св. Димитър“ е превърнат (по времето на княз Фердинанд) в по-малка резиденция, наречена „Тунела“. В близост е и манастирът „Св. св. Константин и Елена“. По-късно княз Александър разширява имота до съвременната му площ от 80 хектара. При абдикцията на княза през август 1886 г. българската държава откупувла от него имота за тогавашните 1,4 млн. златни лева.

През 1884 г., когато дворецът е в груб строеж, по покана на княз Батенберг в България пристига немският паркостроител Карл Едуард Петцолд, парков директор на принца на Нидерландия. В продължение на две години той проучва климат, терен, местна флора, засажда първите кедри.

Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният проект за главната сграда на двореца "Евксиноград" е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.

Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.

Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз Фердинанд I, семейството и височайшите му гости. Тя заема 2 нива под земята и досега произвежда високо-качествени евксиноградски бели вина (12 вида) и коняк (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.

Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“ (от немски – Stall), както и централният фронтон от покрива на френския замък Сент Клу (от френски – Château de Saint-Cloud) (XVIII век), вграден под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и е бил пренесен във вагон на влака „Ориент-експрес“ камък по камък през 1891 г., когато оригиналната сграда (там през 1843 г. е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж е разрушена.

Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от британската кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.

Втората съпруга на цар Фердинанд царица Елеонора много обича мястото и прекарва тук по цяло лято след 1908 г. Тя почива именно в Евксиноград на 12 септември 1917 г.

В периода 1946 – 1991 г. царският замък е национализиран и се превръща в почивна база на елита на БКП, като там са отсядали членове и кандидат – членове на Политбюро, ръководството на Секретариата на ЦК на БКП, както и висши служители на Министерския съвет и Държавния съвет на НРБ. Параклисът „Св. Димитър“ е разрушен още през 1948 г. През 2004 г. параклисът е възстановен в непосредствена близост до автентичното място по проект на Националния институт за паметниците на културата с проектант арх. Хр. Ганчев. След 1989 г. резиденцията е под юрисдикцията на МС – от 1992 г., УБО – от 1996 г., МС – от 1998 г., МДААР – от 2005 г., МС – от 2009 г.

Понастоящем Дворецът „Евксиноград“ е правителствена и държавна резиденция, макар и достъпен за посещения на групи от минимум 10 души с предварително записване и максимална продължителност до 1 час и 30 минути.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • евсиноград
    Отговор
    1 23:48  27.08.17
    Ех ако и бащицата Б.Б го знаеше това да го каже на Макрон като му е задал въпросът какво е това място .......
  • mediator37
    Отговор
    2 08:43  28.08.17
    ... и ако му го беше казал на френски...
  • 3 09:24  28.08.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • DND
    Отговор
    4 10:49  28.08.17
    Едно време и нямало "държавни поръчки", кражбите са се наказвали с затвор и резултата е виден - построеното все още стои. Днес нещата са различни - политици еднодневки искат да спечелят за един ден колкото за цял живот, "дават държавни поръчки" на определени фирми, а кражбите се поощтряват и резултатата е виден - пропадащи "магистрали", рушащо се "ново строителство", непотребни и непригодни "водни огледала" ...

Напиши коментар:


Публикувай