1 139 0

Притча: Не умувай твърде много

Събина Андреева

Дзен учителят Лин-Дзи седял на брега на реката, когато до него се приближил един философ, поклонил се и го попитал:

- Каква е същността на вашето учение?

Лин-Дзи го погледнал и не отговорил нищо. Философът решил, че той е много стар и сигурно е глух, затова повторил въпроса си.

- Вие май не ме чухте - извикал той. - Питам каква е същността на вашето послание?

Лин-Дзи се засмял. Философът си помислил: "Странно,отначало не ми отговори, а сега се смее. Може би се преструва, че не ме чува. Но след като не ми отговори, явно все пак нищо не е чул." И закрещял още по-силно:

- Питам ви каква е същността на вашето учение!

Лин-Дзи спокойно отговорил:

- Отначало ви казах - безмълвие. Но вие не ме разбрахте и се наложи да сляза малко по-ниско. Вторият път ви отговорих - смехът, радостта. Но вие отново не можахте да ме разберете. Затова се налага да сляза още по-ниско.

И написал с пръст в пясъка "Чан" (медитация). После казал:

- Това е моето учение.

Ученият помолил:

- Не бихте ли изразили мисълта си по-ясно?

Тогава Лин-Дзи пак изписал на пясъка същия йероглиф, но още по-голям. На философа му кипнало и избухнал:

- Вие сега шегувате ли се с мен?! Аз ви помолих да уточните мисълта си, а вие ми чертаете все този йероглиф, сякаш съм неграмотен. Аз съм философ - човек,който разчита на ума си!

- Защо не казахте веднага! - възкликнал Лин-Дзи. И написал "Не умувай!" Професорът се плеснал по челото и си тръгнал, без да се сбогува.



Напиши коментар:


Публикувай