15 Септември, 2017 10:15 3 782 2

Притча: Роза насред тръни

  • притча-
  • урок-
  • съвет-
  • мъдро-
  • мъдрост-
  • роза-
  • цвете-
  • тръни-
  • бодли-
  • различен
Притча: Роза насред тръни - 1

Един мъж, живеещ накрая на пустинята, засадил млад розов храст, който нито веднъж не дал цвят. Той дълго бил в очакване няма ли най-накрая да се появят жадуваните цветове, но това така и не се случило. Тогава мъжът попитал храста защо не цъфти.

- Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима трябва да цъфтя? Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.
- Но ти не си трън.
- Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същият като тях. И аз имам бодлички, ето виж!
- Да, същият е като нас – чули се гласовете на тръните. – Защо го объркваш?
Мъжът се опитал да го убеди в друго, но без резултат. Каквито и доводи да прилагал, тръните го оборвали с думите "Ние знаем по-добре какви сме и какъв е той". И розовият храст поклащал клонките си в знак на съгласие, чудейки се защо човекът тормозел и себе си, и тях по този начин.
Мъжът се уморил да спори и си тръгнал.
- Не го слушай, приятелю! – говорели тръните. – Той иска от теб невъзможното! Ти си като нас, сам виждаш. Виж бодлите си. Виж и нашите. Ние сме тръни и тръни ще си останем. Ти също.
Розовият храст слушал и се съгласявал. Знаел, че са прави. Трябвало да са прави. Един тънък вътрешен глас му нашепвал, че може би е добре да послуша мъжа. Но разумът надделявал: все пак какво разбирал човекът? Той бил различен от растенията. Нямало как да познава природата им по-добре от тях самите! Уморен от тази вътрешна борба, розовият храст решил, че ще последва гласа на разума и заспал.
Мъжът обаче бил твърдо решен да не се отказва. Отишъл в съседната държава и купил друг розов храст. Засадил го до първия. Вечерта тръните започнали да го приветстват с добре дошъл – били твърдо убедени, че се е появил още един техен събрат. Чужденецът обаче сякаш не разбирал и думичка. Говорил на странен език и само от време на време се поклащал в знак на учтивост.
Скоро дошла пролетта, след нея - лятото и новият храст разцъфтял. Храстът, който се смятал за камилски трън, бил удивен. Той не очаквал такова нещо от някой, който бил същият като него - камилски трън. Но розовите цветове били толкова прекрасни, че той ахнал и по него избили капки сълзи. От тази красота сърцето му се напълнило с радост и умиротворение. Красотата проникнала в него и скоро той самият разцъфтял.

***

Колко е важно до нас да има и хора, които ни помагат да разцъфтим. Затова се обградете с хора, които ви насърчават, дават ви кураж и сила да направите онези неща, които изглеждат невъзможни.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Г.Димитрова

    5 0 Отговор
    Вдъхновяващо ....
  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.