Притча: Как да подариш радост

Живеели в съседство Котарак и Пес. Мирно си живеели през цялата година, но се карали само по празниците. Никой не разбирал защо. Дойде ли празник, почва се...

Котаракът се суети – купува хубави продукти, подаръци; къщата подрежда, украсява. А Песът си живее както преди – пази къщата и вие по луната.

Идва тържественият ден, събират се приятелите заедно на масата, но не им е весело, няма празник.

– Изглежда, че празникът не иска да дойде при нас, – решил Котаракът. И отишъл да повика за радост Гъсока, който също живеел наблизо. Влязъл Котаракът у съседа и онемял: къщата – подредена и украсена, Гъсокът - весел и пременен, гостите му се смеят и веселят.

Разбрал Котаракът, че днес Гъсокът няма да му гостува, та празникът е у тях! Върнал се Котаракът вкъщи, а там Песът спял, свит на кравайче направо върху масата, върху новата белоснежна покривка. Не издържал това безобразие Котаракът и се разбеснял:

– На какво прилича това, с мръсните си лапи да цапаш празничната ми покривка?! Аз тази покривка два месеца я избирах! И угощението за празника сам приготвях! И къщата сам подреждах! Марш оттук, Пес пършив!
Така се скарали отново.

Песът естествено се обидил. Той обичал Котарака като брат, но не могъл да понесе такова отношение! Подвил си опашката, изръмжал от приличие и си тръгнал.

Прибрал се Песът у дома, а там мрачно, неуютно – още повече му се развалило настроението. Тъга и униние го налегнали вместо радост.

Сърдили се приятелите един на друг известно време, минало им – отново взели да се събират и да си говорят. Нов празник чукал на вратата. Отишъл Песът при Котарака и му казал:
– Прости ми, разбрах, че не бях прав! Ето, нов празник иде и пак ще ни подмине, ако не се готвя за него заедно с теб. Научи ме как правилно да повикам празника, как да го поканя.

Изненадал се Котаракът от такива думи, но се зарадвал.

– Нали видя, и аз не знам как да доведа празника. Толкова се старах, толкова се готвих, а празник все едно нямаше. Явно нещо важно пропускам – тъжно казал Котаракът и почесал приятеля си зад ухото.

В този момент Гъсокът надникнал у съседите си, за да види как я карат. Седнали тримата да пият чай. Гъсокът, както обикновено, бил весел и шеговит. И Котаракът решил да го попита, как правилно да покани празника, че да дойде радостта при него и да не си тръгва.

– Тайната е проста, – важно се изказал Гъсокът, – празникът идва при онзи, който се готви за него.

– Но аз винаги се готвя, – недоумявал Котаракът, – а радост така и няма.

Гъсокът повдигнал рамене, благодарил за чая и си тръгнал.

Котаракът и Песът отново останали сами. Седят, тъжат, размишляват. Изведнъж от дупката изскочило Мишле. То с усилие бутало нещо пред себе си.

– Ето, – изпищяло Мишлето, – мама изпече тази питка специално за вас. Тя казва, че трябва да подариш радост на някого другиго, някого да ощастливиш, тогава идва и празникът!

От дупката надникнала усмихната мама Мишка и казала:
– Честит празник!
От тогава Котаракът и Песът празнуват всеки празник заедно.