823 0

Притча за неочакваната мъдрост

Събина Андреева

Майка съм на две много палави момченца, на седем и на една годинка, и затова много се притеснявам да не обърнат наопаки добре наредената ми къща. В невинните си игри често се случва да съборят любимата ми лампа или да обърнат с главата надолу грижливата ми подредба. В такива моменти, когато за тях няма нищо свято, си припомням урока, който научих от моята мъдра свекърва, Руби.

Руби има 6 деца и 13 Внуци. Тя е олицетворение на нежност, търпение и любов.

Веднъж на Коледа всички деца и внуци се бяха събра­ли, както обикновено, в дома на Руби. Само преди месец Руби си беше купила прекрасни нови бели килими, след като 25 години беше живяла все със същите стари килими.

Деверът ми Арни току-що бе раздал подаръците на всичките племенници и племеннички - скъпоценен домашно произведен мед от личните му кошери. Децата бяха страшно въодушевени. Но така стана, че осемгодишната Шийна разсипа кофичката си с мед върху новите килими на баба си и поля с него цялата къща.

Обляна в сълзи Шийна влетя в кухнята и се озова в прегръдките на баба Руби. - Бабо, разлях си меда по твоите нови килими.

Баба Руби коленичи до нея, погледна Шийна право в преливащите от сълзи очи и рече:

- Не се тревожи, сладката ми, ще ти намерим друг мед.

Лин Робъртсьн



Напиши коментар:


Публикувай