1 827 2

Притча: За какво мечтае лисицата

Снимка: Shutterstock
Снимка: Shutterstock
Събина Андреева

Веднъж лисицата се влюбила в елин селянин. Отишла при него и му се обяснила в любов, а той ѝ отговорил, че не може да я обича, защото вече е женен.

- Ти си глупак, - отвърнала му лисицата. - Жена ти е лоша, свадлива, немарлива и грозна. Тя не те обича и отдавна иска да се отърве от теб.

- Е, какво да се прави, - отвърнал селянинът, - така ми било писано.

И техният разговорът свършил...

Лисицата откраднала един голям котел, напълнила го с вода и го поставила да ври на едно кръстовище. Наблизо минала жената на селянина и попитала:

- Какво вариш тук, лисицо, лиске?

- От всички страни на света събрах богатство, късмет, щастие и здраве, - отвърнала лисицата, - варя от тях вълшебна отвара. Който се изкъпе в нея, ще стане най-богат и най-щастлив от всички.

- Ако аз се изкъпя, - попитала коварната жена, - ще стана ли най-красива, най-богата и най-щастлива?

- Разбира се, че ще станеш, - отговорила лисицата, - но аз приготвям отварата за себе си и няма да позволя на никого да я докосне.

- А готова ли е отварата? - попитала жената.

- Отдавна е готова, - казала лисицата. - Сега ще си сваля кожата и ще вляза в котела.

Лисицата не успяла да довърши изречението си, когато жената на селянина скочила в котела и се сварила жива. А лисицата, без много да се бави, смъкнала кожата ѝ и се облякла в нея. После обърнала муцуна на изток и започнала да мърмори заклинания, едно от друго по-дълги. Слънцето не се било скрило зад върховете на дърветата, когато лисицата се превърнала в прекрасно младо момиче.
Прибрал се селянинът вкъщи, а на вратата го посрещнала с поклон млада жена. Влязъл вътре, а там всичко било прибрано, никъде нямало прашинка, застлано било с коприна, а в сандъците проблясвали златни и сребърни монети. Селянинът се удивил и се зарадвал, но не дал вид. Хапнал малко и легнал с младата си жена. Така си живели доволно и щастливо цяла година, но в една дъждовна есен на вратата им почукал странстващ мъдрец и помолил да го пуснат да пренощува. Селянинът го приютил, на сутринта излязъл да го изпрати, а гостът му казал:

- Ти знаеш ли с кого делиш леглото, покрива и храната си?

Селянинът се усмихнал и попитал:

- А ще стане ли животът ми по-добър от това знание?

Мъдрецът се замислил, поклатил глава и си тръгнал по пътя, без да каже нищо.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • един (гост)
    Отговор
    1 19:30  09.10.17
    Така е определено, всяко знание е едно бреме. Но за съжаление ние не сме на този свят за да нехаем и да си живеем невежи и шастливи. И който си го помисли дори за миг, животът му припомня веднага, че не е така. Всеки има тук мисия, която трябва да изпълнява, и целият живот е низ от събития, които ни тикат към нея, целият ни живот е една подготовка за всеки следващ етап, а междувременно- ако успеем да си откраднем блажени моменти, о.к.Но ако някой има лошият късмет да си въобрази, че е роден и съществува на Земята за да се забавлява, е обречен на бързо припомняне в обратното.
  • 2 02:21  11.10.17
    Този коментар е премахнат от модератор

Напиши коментар:


Публикувай