725 0

Притча: Какво научаваме от останалите

Събина Андреева

Един цар четял книга в своя дворец, а на входа на двореца коларят поправял едно колело. Коларят оставил чука и длетото, влязъл в залата при царя и го попитал:

- Простете за любопитството, но какво четете, господарю?

- Словата на мъдреците - отвърнал владетелят.

- А живи ли са още тези мъдреци? - попитал коларят.

- Не, мъртви са от дълго време.

- Значи това, което четете, са само люспици от душите на древните хора.

- Как смееш ти, простият колар, да коментираш книгата, която аз, единственият сред хората, чета? Ако имаш какво да кажеш - говори, а ако не успееш да се оправдаеш, ще заповядам да те обезглавят!

- Вашият слуга съди за това по своята работа, - отвърнал коларят. - Ако работя, без да бързам, не ми е трудно, но колелото излиза недостатъчно здраво. Ако твърде много бързам, ми става трудно, и колелото не приляга. Ако не бързам, но и не се бавя, ръцете ми сякаш работят сами, а сърцето им откликва. Не мога да опиша това с думи.
Тук има някаква тайна, която не мога да предам дори на собствения си син, а и той не би могъл да я приеме от мен. Ето защо, след като работя вече 70 години и съм доживял дълбока старост, аз все още правя колела. Така и древните хора сигурно са умрели, без да разкрият тайните си. Затова смятам, че това, което четете, са люспици от душите на древните!



Напиши коментар:


Публикувай