518 0

Притча: Защо даваме дефиниции на нещата?

Събина Андреева

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа от гъби. Няколко минути по-късно сервитьорът ѝ поднесъл още врялото блюдо и се оттеглил.

- Сервитьор! - извикала жената. - Елате насам.

- Да, госпожо? - приближил се той.

- Опитайте тази супа! - наредила тя.

- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

- Опитайте супата - повторила жената.

- Но какво става? Безсолна ли е?

- Опитайте супата!

- Да не е студена?

- ОПИТАЙТЕ СУПАТА! - повтаряла упорито жената.

- Но, госпожо, моля ви, кажете какво има... - настоявал сервитьорът.

- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата - не отстъпвала жената, сочейки чинията.

Сервитьорът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от намерението ѝ, седнал пред чинията с врялата супа, ог­ледал масата и възкликнал учудено:

- Но тук няма лъжица...

- Видяхте ли? - отговорила жената. - Няма лъжица.

***

Колко по-лесно би било просто да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите директно, без заобикалки, такива, каквито са. Тази притча ни показва защо ни е нужно да даваме дефиниции, защо толкова упорстваме да назоваваме нещата с истинските им имена. А понякога всъщност нещата са много по-прости, отколкото си мислим.



Напиши коментар:


Публикувай