3 043 2

Легендата за Нарцис

Събина Андреева

Нарцис бил толкова красив младеж, че дори боговете на Олимп се възхищавали на красотата му. Веднъж, докато пиел вода от едно езеро, боговете изпратили Купидон, за да го прониже с една от стрелите си. Така Нарцис се влюбил в собст­веното си отражение. Толкова обичал отражението си, че никой вече не му се струвал привлекателен, въпреки че всички се влюбвали във външността му. Така го наказали боговете - да страда безкрайно, лишен от радостта да обича.

Нимфата Ехо също била прокълната от боговете. Жената на Зевс взела способността ѝ да говори. Афродита, богинята на любовта и красотата, се смилила над Ехо. Не можела да отмени наказанието, но го смекчила. Направила така, че Ехо да може да говори, но само за да повтаря онова, което другите ѝ казват.

Легендата разказва, че веднъж Нарцис вървял край брега на една река, тъжен както винаги. Видяла го нимфата Ехо, скрита в близките храсти. И тя като всички, които срещали Нарцис, се влюбила в него, но не се осмелила да го срещне, защото не можела да му каже нищо, освен ако той пръв не я заговорел. Заплакала от мъка.

- Кой е там? - попитал Нарцис, когато чул плача ѝ.

- Кой е там ? — отвърнала Ехо.

- Аз съм Нарцис. Ти кой си?

- Аз съм - повторила Ехо.

- Излез, искам да те видя - рекъл юношата.

- Искам да те видя - казала на свой ред Ехо.

- Ела насам! - викнал Нарцис.

- Насам - повторила нежно Ехо, — насам.

Нарцис се уплашил, че това е някой нов капан на боговете, и не посмял да навлезе в гъсталака.

- Ти не разбираш ли, че имам нужда да обикна някого? - попитал Нарцис.

- Ти не разбираш - отвърнала Ехо, плачейки.

- Ако не излезеш веднага, тогава си върви... Сбогом — рекъл Нарцис.

- Сбогом - повторила Ехо, — сбогом... сбогом...

Красивият юноша почувствал, че любовта най-накрая е стигнала и до него. Може би защото още не бил видял лицето на възлюбената си и нямало образ, с който да я сравни; може би защото гласът ѝ само повтарял собствените му думи, но без конкретна причина Нарцис най-после се бил влюбил.

- Върни се — извикал той. — Обичам те.

Било обаче късно. Нимфата вече не можела да го чуе.

Нарцис седнал на брега на реката и заплакал.

Плакал, както никога дотогава, през целия ден и през цялата нощ. Толкова плакал, че на сутрин­та, когато слънцето изгряло, тялото му било изсъхнало и той се бил превърнал в цвете — нарцис, който оттогава расте по речните брегове, наве­ден над водата, сякаш плачейки над отражението си.

Това, което Нарцис чувал от Ехо, било отражението на собствените му думи, но тъй като бил влюбен в собствения си образ, той се влюбил и в собствените си думи — единственото, което Ехо мо­жела да му каже.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 07:16  22.10.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • 2 14:21  04.05.18
    Този коментар е премахнат от модератор

Напиши коментар:


Публикувай