Нямате представа колко много си приличаме с делфините (ВИДЕО)

Има поразителни прилики в социалното и културното поведение на делфините и хората. И тези прилики са много по-големи, отколкото сме си мислили. Това се твърди в ново проучване, което обаче, заявява, че морските бозайници никога няма да могат да постигнат успехите на хората.

Констатациите на изследователите са публикувани в списание Nature Ecology & Evolution.

Предишни изследвания разкриват много прилики между морските бозайници и хората. Китовете и делфините, също като нас, се обединяват в групи, взаимодействат си с други видове, комуникират един с друг (те дори имат свои собствени наречия), предават своите умения на следващите поколения. Например афалите могат да използват прости инструменти, а косатките се наричат помежду си по име.

Екип изследователи, водени от д-р Киърън Фокс от Станфордския университет в Калифорния, проследява поведението на 90 вида китове, делфини и морски свине, като открива връзка между размера на мозъка и социалните и културни черти.

Изследването показва, че китовете и делфините могат да постигнат по-високи когнитивни и социални умения, отколкото мислехме. Големият въпрос е обаче как видове, които са толкова различни — като приматите и китоподобните — са успели да развият сходни поведения.

Това е първото проучване на базата на толкова голям набор от данни за размерите на мозъка на китове, делфини и морски свине и тяхното социално поведение. И са намерени "солидни доказателства", че китоподобните бозайници имат сложни социални поведения, подобно на хората. В проучването авторите очертават редица черти, които тези морски бозайници споделят с хората. Например, те могат да образуват сложни взаимоотношения и да работят заедно за взаимна изгода. Те също така учат другите как да ловуват и използват инструменти, както и ловуват в сътрудничество.

"Без съмнение, коеволюцията на мозъка, социалната структура и поведението на морските бозайници предоставя уникален и поразителен паралел с големите мозъци и хиперсоциалността на хората и другите примати на сушата" — заяви д-р Сузане Шулц от Университета в Манчестър, съавтор на изследването.

Мозъкът на тези животни може да се е развил по същия начин, както при приматите и човека, според т. нар. хипотеза на социалния мозък.

Според нея в процеса на еволюция, човешкият мозък нараства, така че хората могат да се организират в големи и сложни социални групи.

За първи път обаче е намерена връзка между социалното поведение и размера на мозъка при тези същества.

"За да стигнем до по-обща теория на човешкото поведение, трябва да разберем това, което прави хората толкова различни от другите животни" — заяви д-р Майкъл Мутукришна от Лондонското училище по икономика (LSE), съавтор на изследването.

"За съжаление, те няма да могат да копират огромните ни мегаполиси и технологии, защото не са развили противостоящи палци", добави Сузане Шулц.