1 128 2

Има ли още добри хора по света?

Не е нужно да си милионер, за да помагаш на хората

Събина Андреева

Не е необходимо да си супер богат, за да даваш пари за благотворителност и да правиш света по-добър. Понякога е достатъчно само да направиш нещо малко: да нахраниш гладно куче, да помогнеш на възрастен човек да носи чантите си или да се усмихнеш на някого.

Тук събрахме няколко истории, които показват колко е страхотно да правиш малки добри дела.

***

Днес дарих кръв. Докато бях в автобуса, се почувствах зле изведнъж и припаднах. Всички хора вътре се опитаха да ми помогнат. Дори шофьорът промени посоката и ме закара до най-близката болница, без да иска нищо в замяна. Телефонът и парите ми паднаха от ръцете ми, но ми бяха върнати като се свестих. Много е жалко, че не можах да благодаря на всички хора, които ми помогнаха.

***

В Макдоналдс един мъж дойде при мен и ме помоли да споделя храната си с него, защото не беше ял от 3 дни. Дори ми обеща да ми върне парите за нея. Дадох му телефона си и след няколко дни получих съобщение, че има 20 долара заредени в сметката ми, както и думите „Обещах“.

***

Преди няколко дни си купувах сладолед от един магазин. На касата пред мен имаше 3 малки деца. Те искаха да си купят някакви сладки, но нямаха достатъчно пари. Услужих им с малко. Ще ми се да бяхте видели радостта в очите им!

***

Не бях спала два дни, докато довършвах докладите си за работа. Заспах в офиса, но се събудих вкъщи. Шефът ми беше извикал съпруга ми да ме прибере и ми даде два дни почивка.

***

Закъснявах за изпит. Професорът беше много стриктен: ако закъснееш, те къса автоматично. Бързах към спирката, когато полицай ме спря изведнъж. Пресичах на неправилно място. Разплаках се и му разказах защо бързам. Той само ми отвърна: „Качете се в колата, моля.“ Качих се в патрулната кола, той се усмихна и ме попита къде ми е изпита. Закара ме до университета и дори включи сирената.

***

Преди седмица се прибирах с автобуса. Всички места бяха заети, когато на една спирка се качи момиче на токчета. Токчетата ѝ бяха поне 10 см. Знаейки лично колко е трудно да запазиш равновесие на токчета в движещ се автомобил, ѝ предложих мястото си. Тя ми се усмихна и ми благодари. Бях забравила за тази случка, докато не ми се наложи и на мен да се кача в автобуса на токчета. Отново момиче беше единствената, която ми предложи място.

***

Днес в магазина видях възрастен човек, който си купуваше бутилка мляко. В едната си ръка държеше бутилката, а с другата броеше шепа монети. Изглеждаше сякаш не му достигат. Тогава един друг мъж пусна на земята една банкнота, потупа възрастния мъж по гърба, каза му: „Извинете, май изпуснахте това.“ и си тръгна без да каже нищо друго.

***

Бездомен мъж се приближи до мен на улицата и ме помоли да му дам пари, за да купи храна на приятеля си. Аз не му дадох пари, но му купих сандвич. Реших да го наблюдавам какво ще направи. Зави зад ъгъла, отхапа малко от сандвича, а останалото даде на куче с наранена лапа.

***

Аз съм учител в прогимназията. Един ден видях учениците ми да отиват заедно зад училището по време на голямото междучасие. Помислих си, че пушат, затова ги проследих без да знаят. Натъкнах се на нещо изненадващо. Бяха донесли дрехи и храна за един бездомен мъж, който обикновено се скита извън двора на училището. Бяха събрали от собствените си джобни, за да дадат на мъжа. След седмица помолих директора да наеме мъжа като охрана. Сега той има работа и жилище.



Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • гурст
    Отговор
    1 20:26  26.10.17
    Има уееее. Сичките са у парламенто. И като сички добри хорица, би требвало да бъдат наградени от народа
  • Иван
    Отговор
    2 23:51  26.10.17
    Няколко пъти ми взимат хляба от устата работодателите.За да си купят нещо скъпо.Това ли е демокрация?

Напиши коментар:


Публикувай