Притча за вълшебството на живота

Години наред Гиор обикалял света и търсел отговор на своите натрапчиви „Защо?“. Бил изгубил родителите си като малък и трябвало да преживява някак си, изложен на лишения. Между непредвидимите неща, разочарованията и произшествията от всякакво естество не оставало време животът му да се усмихне.

Сега, уморен и паднал духом, бил на път да се отчая напълно от несгодите, но преди да приключи с всичко, решил да тръгне по света за последно и като натъпкал догоре с храна и дрехи торбата си, се отправил да търси отговори.

След доста време, в една ледена нощ, пристигнал в малко селце: няколко овчарски шатри, два-три огъня и звездно небе. Влязъл в една от шатрите и близо до огъня видял заспала старица. Тъкмо да я събуди и да помоли за гостоприемство, когато усетил ръка върху рамото си. Обърнал се и видял пред себе си млад войн, който му казал:

- Покрий се с това за през нощта! - и му подал малко меко одеяло от вълна в ярки цветове. Докато му благодари, войнът вече бил изчезнал.

Нежната светлина на утрото събудила Гиор и още под завивката в главата му отново нахлули неговите „Защо?“, обзели го старите колебания. Старицата влязла в шатрата с делва димящо козе мляко и няколко питки, и му казала:

- Сине, престани да се измъчваш за нищо!

- Но нима страданията и нещастията ми са нищо? - отвърнал учуден и натъжен Гиор.

- Синко, престани да се измъчваш. Търсеният от теб отговор се намира в онова, което те топлеше нощес.

Гиор не разбирал. Какво ли е онова, което го е топлело през нощта, а при това и отговор на въпросите му?!

Отмятайки края на одеялото, усетил мекотата на вълната и разбрал:

- Одеялото, одеялото ме е топлело! Но как би могло да е отговор на моите объркани житейски въпроси?

Старицата сложила млякото и питките на земята, после седнала на постелята до Гиор.

- Погледни, синко – показала му горната част на одеялото – Какво виждаш?

- Прекрасни цветове и още по-прекрасни бродерии, невиждани досега от мен?

- Сега погледни от обратната страна, какво виждаш?

- Виждам оплитане на конците от бродерията, застъпени цветове, неразбория, грижливо направени възли, но все пак възли, прекъснати нишки, безсмислени преплитания, непонятни и грозни за гледане рисунки.

- Ето това е животът, синко, твоят живот е точно такъв: ти си откъм опакото на живота, можеш да видиш одеялото само отдолу, това е човешката нагласа. Междувременно за теб, върху теб и вътре в теб от другата страна биват извезани изключителни рисунки и нюанси на цветовете с вълнуваща красота, а за това понякога е нужно да се реже, да се връзват възли, да се преправя. Ясно е, че ако нямаш малко въображение и вяра, тук отдолу ще виждаш само отрязани краища, възли и неразбория, но погледни за миг какво е създала Вселената отгоре ти: една вълшебна рисунка!

Из „Освободи живота си“,
Лучия Джованини