2 044 0

Виновникът за бързото топене на арктическите ледове е...

Днешната ледена покривка е потенциално много по-уязвима от онази, която е покривала планетата ни в древността

Снимки: shutterstock
Снимки: shutterstock
Милена Трачева

Докато глобалното затопляне и покачването на температурите в световен мащаб продължават да застрашават ледовете в Арктика, скорошно проучване разкри още един виновник, който би могъл да изиграе съществена роля за бързото топене на ледената покривка.

Екип от изследователи от Колумбийския университет е установил, че вулканичните изригвания са способни да ускорят изтъняването на арктическата ледена покривка.

Откритието е направено, след като учените сравнили данни за топенето на ледовете от наши дни с данни, събрани от сърцевината на ледниците.

Анализът на данните, събрани от сърцевината на леда, показал, че древни вулканични изригвания са предизвикали мигновено и значително топене на ледовете, покриващи голяма част от северната част на Европа в края на последната ледникова епоха — приблизително от 12 000 до 13 000 година.

"Установихме, че за период от 1000 години вулканичните изригвания обикновено са свързани с ускорено топене на ледници в една или друга година. В някои от случаите, вулканите са се намирали на хиляди километри от ледената покривка, но огромните облаци пепел, образували се при изригванията са стигнали високо в небето и са паднали върху ледените листове. По този начин те абсорбират повече топлина от обикновено и придобиват по-тъмен цвят. Това е своеобразно напомняне за неочаквания глобален ефект от вулканичната активност", обяснява Франческо Мускитиело, един от водещите автори на това изследване, публикувано в сп. Nature.

"Знаем, че когато цветът на леда е по-тъмен, неговата способност да отразява слънчевите лъчи намалява и следователно той се топи по-бързо. Това е нещо, което се учи и в училище", разяснява Мускитиело и добавя: "Но никой досега не е успял да докаже, че съществува пряка връзка между вулканичната дейност и топенето на ледовете, когато говорим за древността."

Тънки седиментни слоеве, образувани вследствие на топенето на леда, помогнали на учените да проследят периоди, свързани с ускорено топене в края на последната ледникова епоха.

Както пръстените в стволовете на дървета разкриват периоди, свързани с интензивен растеж, по-тънките седиментни слоеве показват периоди, свързани с ускорено топене. Учените сравнили данни за седиментни слоеве с тези за сърцевини на ледници, които показват атмосферните условия в древността.

Благодарение на тези данни учените успели да създадат компютърен модел, за да предскажат какво ще е топенето, предизвикано от едно-единствено вулканично изригване. Въз основа симулациите учените стигнали до заключението, че ефектът, който вулканичните изригвания са оказвали върху топенето на леда, зависи от множество фактори.

Симулациите показали, че количеството на топене е специфично за всяко отделно изригване и се влияе от неща като количеството снеговалежи, дебелина на ледената покривка, метеорологичните условия и сезонът, в който са се случили.

"Ако се промени само един от тези фактори, топенето ще е различно", отбеляза гласиологът Джеймс Лий от университета в Ливърпул, който е научен сътрудник в настоящото изследване.



Напиши коментар:


Публикувай