980 0

Притча за силата на вярата

Събина Андреева

В един английски роман от деветнайсти век, в който действието се развива в уелско градче, в което през последните 500 години всички хора се събират в църквата на Бъдни вечер и се молят. Малко преди полунощ жителите палят фенерите си и пеейки коледни песни и химни, извървяват няколко километра по един селски път до отдавна изоставена хижа. Там пресъздават сцената на раждането на Христос. В знак на почит коленичат и се молят. Техните химни стоплят мразовития декемврийски въздух. Нито един от жителите на градчето не пропуска тази традиция.

В този град съществува поверие, че ако всички граждани се съберат на Бъдни вечер и ако всички се молят с истинска вяра, тогава, точно когато удари полунощ, ще настъпи второто пришествие. И от 500 години насам те идват при точно тази хижа, за да се молят. Но второто пришествие така и не настъпва.

Питат един от главните герои на романа следното:

— Вярвате ли, че Той ще дойде отново на Бъдни вечер в нашия град?

— Не! — отговаря той, клатейки тъжно глава. — Не вярвам.

— Тогава защо отивате там всяка година?

— Е, — казва той с усмивка — ами ако се окаже, че аз съм единственият, който не е там, когато това се случи?

Е, не може да се каже, че вярата му е много силна, нали? Но все пак вярва. Както е казано в Новия завет, нужна ни е вяра, малка дори колкото синапено зрънце, за да влезем в Небесното царство. И понякога, когато общуваме с проблемни деца в рискова възраст, объркани младежи, алкохолици, агресивни, депресирани или склонни към самоубийство партньори, приятели или клиенти, точно в такива моменти се нуждаем от тази малка трошица вяра, която кара и онзи човек да се връща на Бъдни вечер при каменната хижа. Само още веднъж. Може би точно този един път ще се случи очакваното.

Понякога се налага да работим с хора, за които останалите са загубили всяка надежда. Може дори да сме стигнали до заключението, че няма възможност те да се променят. Точно в тези мигове, ако успеем да намерим и най-малкото късче надежда, ще успеем да променим нещата, да постигнем забележим успех, да спасим някого, който заслужава да бъде спасен.



Напиши коментар:


Публикувай