875 0

Притча за важността на отношението

Събина Андреева

Един човек дойде да ми се представи след проведения от мен семинар в Детройт, щата Мичиган.

- Господин Рон - рече той, - тази вечер много ме развълнувахте. Реших да променя живота си изцяло.

- Великолепно! - отбърнах аз.

- Някой ден ще чуете за мен - рече той.

- Не се и съмнявам - рекох.

И наистина, след няколко месеца отново бях в Детройт за поредната лекция и при мен дойде същият този човек и рече:

- Господин Рон, помните ли ме?

- Да - отвърнах аз. - Вие сте този, който заяви, че е решил да промени живота си.

- Точно така, аз съм - рече той. - Трябва да ви разкажа една история. След последната ви лекция се замислих как точно да променя живота си и реших да започна от семейството си. Имам две прекрасни дъщери - най-добрите деца, които човек може да пожелае. Никога не са ми създавали неприятности. Аз обаче постоянно ги тормозех - особено докато бяха още в юношеска възраст. Едно от нещата, които особено много обичат, е да ходят на концертите на любимите си рокенд-рол изпълнители. За тези неща винаги съм им се карал. Молеха ме да отидат, аз не давах, казвах им: „Музиката е прекалено силна, ще си повредите слуха, а пък и публиката не е подходяща за вас". Те започваха да ми се молят: „Молим ти се, татко, искаме да отидем. Не ти създава-ме никакви неприятности. Добри момичета сме. Молим те, пусни ни". Е, след дълги молби и увещания, аз неохотно им хвърлях парите и казвах: „Добре, щом чак толкова искате да отидете". Именно оттам реших да започна да променям живота си.

И продължи нататък:

- Ето какво направих. Преди известно време видях обява, че един от любимите им изпълнители ще гостува в града ни. Знаете ли какво направих? Отидох в залата и сам им купих билети. После, когато се видях с дъщерите си, им дадох плика и рекох: „Момичета, може да не ви се вярва - но в този плик има билети за концерта, който ще се състои в нашия град". Те не можеха да повярват. Тогава им казах още нещо: „Край вече на молитвите и увещанията". Накрая ги накарах да ми обещаят, че няма да отварят плика, докато не отидат в залата за концерта и те се съгласиха. Дойде време за концерта. Когато момичетата пристигнали, отворили плика и подали билетите на разпоредителя, който им казал: „Елате с мен." Докато ги водел напред, момичетата рекли: „Чакайте. Сигурно сте сбъркали". Разпоредителят погледнал билетите и рекъл „Нищо не съм сбъркал. Вървете след мен". Накрая стигнали до средата на десети ред. Момичетата били смаяни. Вечерта останах до късно и ето, че някъде към полунощ моите момичета нахлуха в къщи. Едната се метна в скута ми, другата уви ръце около врата ми. И двете в един глас рекоха: „Татко, ти си най-страхотният баща на света!"

Какъв прекрасен пример за това как е възможно само с една промяна в отношението ни към хората и малко мисъл можем да заживеем по-добър живот.

Джим Рон



Напиши коментар:


Публикувай