660 0

Намериха следи от най-старото вино в света

Напитката е била направена поне преди 8000 години

Снимка: shutterstock
Снимка: shutterstock
Милена Трачева

В керамика, намерена при археологически разкопки в днешна Грузия, екип от археолози се е натъкнал на следи от вино. Учените твърдят, че това е най-старото вино в света, от 6000 г. пр.н.е. в периода на неолита. Преди това откритие, най-старите химически доказателства за направата на вино са от 5400 — 5000 г. пр.н.е. в Иран.

Глинените съдове са били направени преди 7890 — 8020 години. Тези находки показват, че производството на вино е започнало 600-1000 години по-рано, отколкото се смяташе.

Резултатите от анализа и констатациите са публикувани в PNAS.

Мястото на разкопките в Грузия е на около 50 км южно от столицата Тбилиси и се състои от две древни селища. Късчета от глинени съдове от осем големи делви са открити и анализирани химически от изследователи от Университета на Пенсилвания. Учените откриват следи от винена киселина, която е химически подпис за грозде и вино.

Находките се отнасят към археологичната култура Шулавери-Шому, която е възникнала скоро след глобалното застудяване 6200 г. до н. е. Това е времето, когато хората са започнали да водят по-заседнал начин и да развиват земеделие и занаяти. Един от най-важните занаяти е било грънчарството, което дава възможност на ферментация и съхранение на вино.

Представителите на тази култура са строили кръгли къщи от глина, отглеждали са говеда и свине, произвеждали са инструменти от обсидиан и са отглеждали култивирани растения, включително пшеница, ечемик и грозде. Керамиката си са украсявали с обемни елементи. На един от съдовете са намерени орнаменти под формата на малки топчета — може би са изобразили грозде.

Изследователите анализират фрагменти от 19 глинени съда и почвени проби, взети в близост до намерената керамика. Учените използват няколко метода за анализ, по-специално инфрачервена спектроскопия и метода GC-MS (газова хроматография-мас спектрометрия). Учените откриват в осем проби от керамика следи от винена киселина и нейни соли — гроздовият сок съдържа значително количество от тази киселина. В съответните почвени проби съдържанието на винена киселина е много по-ниско. Намерени са също следи от други органични киселини — ябълчна, янтарна и лимонена. В глината са намерени и частици нишесте, останки от плодови мушици и следи от гроздов прашец, каквито на повърхността на почвата липсват.

"Смятаме, че това е най-старият пример за култивиране на диворастящи лози в Евразия с цел единствено за производство на вино", заяви Стивън Батуик, от катедрата Циливилизации на Близкия и Средния изток в Университета на Торонто.

"Култивираният вариант на плода има повече от 10 000 сорта десертно и винено грозде в световен мащаб. Грузия е дом на повече от 500 уникални сорта за вино, което предполага, че гроздето е било култивирано и селектирано в региона за много отдавна", допълва той.

Грузия


Напиши коментар:


Публикувай