Притча за Божия боец

Имало един древен войн. От неговия меч бяха загинали мнозина. Тогавашните свещеници и благодетели не харесвали войната и се страхували от силата му. Те не разбирали защо след толкова убийства Бог не го е сразил. Даже го наричали дявол и други ужасни имена. Един ден свещениците го наобиколили и въпреки страха си, го попитали с интерес. Казали му:

- Силни войне, нямаш ли страх от Бога? Не знаеш ли, че трябва да правим добро и благотворителност, а убийствата са забранени от закона? Защо Бог не те сразява при всичките ти прегрешения, да не би да имаш договор с Твореца? Ела, покай се и нека те изповядаме!

Усмихнал се древният войн и макар скоро да не бил разговарял с никого, продума:

- Хора, аз нямам страх от Бога, а Любов към Него. Вашето добро е мъртво, а благотворителността ви жалка. Във вашето добро присъствате вие, а в моите мечове е само Той, Единият. Вашите закони са дадени, за да съживят мъртвите, на живите закони не им трябват. Моите мечове удрят само там, където Той повели, а вашето добро е безразборно и разваля и вас, и тези на които го давате. Вие се чудите защо Бог не ме е сразил, но аз виждам, че засега е сразил вас… Помислете вашият договор с кого е и го прекратете навреме.

Преди последната си битка войнът промълвил:

- В света сме, за да танцуваме за Бога.