597 0

Притча за днешната младеж

Събина Андреева

Понякога, докато летя от една лекция на друга, се случва до мен да седне някой голям приказливец. За мен това е приятно преживяване, защото аз съм неуморен изследовател на човешката природа. Научавам безкрайно много неща, само докато наблюдавам и слушам хората, с които се срещам и виждам ежедневно. Чувал съм тъжни и радостни истории, страшни и щастливи, както и разкази, които спокойно могат да съперничат на предаванията на Опра.

За жалост, случва се до мен да седне и някой, който иска просто да изплаче мъката си или да развие политическите си убеждения пред публика, която е принудително прикована на мястото си в продължение на 600 мили. Това беше един от тези дни. Настаних се примирено, а моят съсед започна да разнищва настоящето състояние на света с изтърканата фраза:

- Нали ги знаете какви са днешните деца ...

Той говореше ли, говореше, споделяйки мъглявите си идеи по въпроса за ужасяващото поведение на подрастващите и младежта, които се базираха предимно на селективното наблюдение на вечерните новини.

Когато с чувство на благодарност слязох от самолета и най-сетне се добрах до хотела си в Индианаполис, си купих местния вестник и се прибрах да вечерям. И там, на една от вътрешните страници, имаше статия, която допусках, че е продължение от водещите заглавия на първа страница.

В малко градче в щата Индиана живеело 15-годишно момченце с мозъчен тумор. Детето било подложено на облъчване и химиотерапия. В резултат на това лечение то изгубило всичката си коса. Не знам вие как смятате, но аз си спомням как се чувствах на тази възраст - бих се чувствал напълно смазан.

Съучениците на това момче му се притекли на помощ: Всички момчета от неговия клас помолили майките си да им разрешат да си обръснат главите, за да не бъде Брайън единственото момче с гола глава в училището. И там, на първата страница имаше снимка на една майка, която бръсне главата на сина си под одобрителния поглед на цялото семейство. в дъното се виждаха и групичка също толкова гологлави младежи.

Не, не губя надежда в днешната младеж.

ХАНЪК МАКАРТИ,

доктор по педагогика



Напиши коментар:


Публикувай