Как да съсипем семейния празничен обяд?

Всяка година, когато наближи Коледа, психически се подготвям за неизбежната вълна от емоции, които този празник и изобщо зимния сезон носят – емоции, които знам, че би трябвало да приличат на хармония и радост, обаче вместо това често се усещат по-скоро като раздразнение и лека досада.
Защото роднините… Само човек, който има брат с кипърски корени и сестра с македонски, с украинска майка и български баща, чиято разлика във възрастта е 20 години, може да разбере всеобщото съжаление, че някои лекарства се продават само срещу рецепта. На семейните сбирки, които майка организираше, всеки гост обуваше шльори за двора и пантофи за вътре в къщата, имаше предварително определено място на масата и сядаше пред набучено на бирена бутилка цяло пиле, половин кило сельодка под шуба, водна чаша с водка и 4-5 филии хляб. Основното се сервираше след това. Майка се изправяше тържествено, вдигаше чашата водка и с драматичен и леко треперещ глас подхващаше „Отче наш“, къде на украински, къде на български, с позабравени стихове, които тя веднага заменяше с други. Така майка се молеше Отче наш да ни избави от Лукавия, както ние прощаваме на грешните и да не ни въведе в изкушение, но да благослови „ця курка“ на масата.

Майка обичаше да събира роднините по всякакъв повод. Когато се сблъскваш над пиле, набучено на бирена бутилка, с украински, наполовина македонски и наполовина кипърски роднини, научаваш от първа ръка как един семеен обяд може да се превърне в пълна гротеска.

Ето как.
Роднина Х е донесла шопска салата, поръсена с тофу, вместо със сирене, защото е здравословно.

Останало е само водка. Само две бутилки освен това.

Роднина Х с проблемните черва е приела поканата да дойде.

Някой казва: „Ако не беше Костов…“

Точно отмине бурята заради Костов и друг роднина казва: „Добре, че Русия…“ Не успява да довърши.

Роднина казва: „Абе снощи нещо не се чувствах добре, цяла нощ повръщах, дали не е нещо заразно…“ Никой не дочаква десерта.

Някой обявява, че ще се жени. Или развежда. Всички са заети да плюят или хвалят бъдещата или бивша половинка.

От тоалетната се връща чичо Х и казва: „Свърши тоалетната хартия…Извинявам се…не ми стигна.“

Някой иска да пусне Телевизия СКАТ.

Роднина Х хвърля бомбата: „Защо не ги разкарате тия котки?“ Следват кадри с неоснователна жестокост.

Смел роднина казва, че ще си тръгва скоро, защото е канен на празнична вечеря при приятели. Майка го поглежда. Роднината сяда и си слага отново салфетката. Ако е близо до телефона, се обажда да се извини, че няма да отиде и вече не са приятели.

Роднина (плахо): „Аз всъщност вече съм вегетариа…“ Не успява да довърши. За всеки случай изяжда и пилето на роднината отдясно.

Роднината с късата памет от предния обяд (вади пакет цигари): „Нали може да запаля вътре?“ Прекарва остатъка от деня по шльори, наметнат с шлифер на двора, опитва се да се стопли като се бута в кучето.

Родът ми по майчина линия са евреи, така че тази година смятам да отбележа и Ханука, и Коледа. ПРОСТО НЯМАМ търпение и за двата празнични семейни обеди у нас.

Повече такива истории можете да прочетете ТУК