Да, можем да умрем от разбито сърце!

Можем ли да умрем от разбито сърце? Новото изследване показва, че това е напълно възможно.

Изразът "разбито сърце" всъщност не е просто метафора, а съвсем реален физиологичен процес, който лекарите биха описали като „сърдечна недостатъчност вследствие на силен стрес“.

Така смъртта на някого, когото обичате, може да се окаже фатална, като рискът, това да се случи, е най-висок през първите три месеца след загубата му.

До тези констатации е достигнал екип от учени от Универститета Райс (Rice University), Хюстън, съобщава сайтът Science Alert.

В проучването, ръководено от Крис Фагундес, са участвали 65 души на възраст между 51 и 80 години.

Те били разделени на две групи - първата се състояла от 32 вдовци или вдовици, а втората била съставена от 33-ма души, които все още не са се сблъсквали със смъртта на близък. Специалистите отчели пола, възрастта, теглото и общото здравословно състояние на участниците.

Екипът открил, че в кръвта на хората от първата група има повишено ниво на съединения, предизвикващи възпалителни процеси в организма. Сред тях били и цикотините TNF алфа (с ръст 7%) и IL (с ръст от 5%).

В първата група било наблюдавано и 47% повишаване на нарушенията в сърдечния ритъм, което е индикация за повишен риск от развиването на сърдечна недостатъчност.

Сравнявайки резултатите на двете групи учените открили, че при първата,рискът от смърт се увеличавал средно с 41%. Основният фактор за това били сърдечносъдовите заболявания, които представлявали 53 % от всички евентуални причини.

Това е първото подобно изследване, което показва, че смъртта може да бъде свързана с повишени нива на екс виво цитокини и по-ниска честота на сърдечния ритъм (Heart Rate Variability).

Цикотините са онези белтъци, участващи в предаването на сигналите между клетките. Те се образуват в имунните клетки, главно в лимфоцитите и изпълняват няколко функции. Сред тях е активирането или потискането на възпаленията.

Изследователите открили още, че симптомите на депресия, сред хората в първата група, са с 20% повече, отколкото при участниците от контролната група.