Хилядолетни чинари крият безброй тайни в корените си (СНИМКИ)

Повечето пътешественици наистина вярват, че чинарите са заредени с позитивна енергия и заедно с хората са способни да правят чудеса. И може би са прави.

Планинското селище Ургут, известно със своите чинари (платани) — дървета, чиято възраст със сигурност надхвърля 1000 години, се намира на 50 километра от Самарканд.

Тези величествени гиганти са не само впечатляващи, но също така са и изумителни.

В ствола на едно от тези дървета в Узбекистан се е помещавало цяло училище, а дънерът на друг хилядолетен чинар в Таджикистан е бил използван за чайна.

Според пътешествениците, посетили тези места, дърветата наистина са можели спокойно да поберат 10 души.

На това загадъчно и вълшебно място, наречено Платанавата/Чинаровата свещена гора, до дънера на всяко от огромните дървета има поставена табела, според която възрастта им е между 600 и 1100 години.

Тези величествени дървета пият вода от свещен извор, чиито води преминават през гората, която днес е превърната в природен парк.

Близо до портата се издига огромно хилядолетно дърво, на възраст от 1162 години, в чиито корени се намира подземна ниша. Днес тя служи като място за уединение и размисли. Таванът и стените на тази доста просторна стая всъщност са изградени от преплетените корени на хилядолетния чинар, а естествено формираният вход може да се затвори с дървена вратичка. Вътре има малки пейки, покрити с възглавници и постелки. Отвътре чинарът изглежда като истинска приказна къща, която същевременно продължава да е истинско живо дърво, което расте, разлиства се и дава плодове.

Има различни легенди и истории за произхода на горичката от вековни чинари. Най-вероятно обаче близо 50-те дървета са били засадени от един от владетелите на Ургут преди повече от хиляда години.

Величествените чинари на Ургут обаче не са единствените, които са приютявали хора с огромните си стволове и под перестите си коренища.

В друг узбекски град - вечнозеленият Шахрисабз, също се намира вековен чинар, за който се носят легенди. Огромният чинар, чийто коренища смучат земни сокове, за да хранят величествената му зелена корона, протягаща се към небето, е служил и като скривалище и като тайно място за срещи, бил е училище, библиотека и кафене.

Според една от легендите в района, в естествената ниша, образувала се под корените на дървото, през 11 век последователите на суфизма (аскетично течение в исляма, което се стреми да разкрие неговите скрити мистични измерения) са провеждали тайни срещи. По-старите жители на махалата пък разказват как чинарът е давал убежище и на войниците от червената армия, а след това и на бунтовниците басмачи, които се сражавали срещу болшевиките. Освен това през годините дървото е изпълнявало ролята на болница, училище, библиотека и чайна.