Логинова с нови разкрития за контактът с извънземни в Царичина (СНИМКИ)

Елисавета Логинова е енерготерапевт и хомеопат. Завършила е Лондонския колеж по класическа хомеопатия LCCH. Създател и ръководител на “Център за алтернативна медицина”.

Името нашумя в началото на 90-те, когато Генералния щаб на Българската армия използва дарбата й на контактьор, за да започне мащабна секретна операция край софийското село Царичина. Разкопките и работата по тайния проект и до днес остават една от големите мистерии в най-новата ни история.

Логинова е един тримата родни екстрасенси, поканен от военните за консултант в експеримента “Царичина”. На случилото се е посветена книгата „Царичина. Съдбовен контакт“, в която Логинова разкрива своята истина за случилото се преди 28 година.

В момента се подготвя филм за Царичина с актрисата Луиза Григорова в главната роля. Ето какво разказа Логинова в интервю, цитирана от Marica.bg.

- Кое Ви подтикна да върнете интереса към случая „Царичина” 28 години след прекратяването на разкопките?
– Разкриването на истината за тази необикновена, забележителна операция, е причината да напиша новата си книга – „Царичина – Съдбовен контакт“. Много предавания бяха направени, много статии бяха написани. Темата Царичина присъстваше често в обществените коментари повече от четвърт век. За съжаление обаче, преобладаваха отрицателните възгледи. А те, убедено мога да твърдя, бяха неточни, силно изопачаващи истината, показващи голяма неинформираност и преднамерен опит за злепоставяне на всички, свързани с това събитие. Сякаш целта беше на всяка цена да се опозори едно дело, в което висши офицери от Българската армия отдадоха две години от своя живот, като работеха тежък физически труд под земята и живееха на полеви условия. И то с едничката цел – да достигнат до откритие със световно научно значение.

- Убедена ли сте, че там е скрит първият прачовек?
- Две години съм водила ежедневно групата офицери в не леката ни работа под земята. Това беше изключително отговорно нещо за мен. Ние направихме тунел дълъг 168 метра с денивелация 70 метра без никакви подпори и осигуряване. Ала през цялото време нямаше нито един инцидент. Всички бяха здрави и ми имаха голямо доверие. В книгата ми много подробно описвам хронологията на събитията. С две думи групата, водена от един екстрасенс, тръгва в посока Костинброд и стига до Царичина. След това аз по информация на моите космични Учители указвам точното място.

– Какво бе открито при разкопките? Лъжа ли са информациите, че проучването е струвало 16 млн. лева?
– Легенди са това, че по време на разкопките са открити "глава на орел", "голям кристал" и подобни неща. Но придвижвайки се метър по метър, често откривахме доказателства за това, че се движим във вярната посока. За това, че Учителите са постоянно с нас. Те често ни даваха предварителна информация за различни събития и по-късно установявахме, че са били прави. Част от кампанията за очерняне на работата ни бяха и тези милиони, които в сегашни пари са 16 000 лева. А ние работехме 10-12 часа на ден тежък физически труд под земята. За това никой не получаваше по-голямо заплащане от редовната си заплата. Спяхме във военни камиони, наречени канцеларии. Ядяхме войнишка храна на полеви условия. Бяхме далече от семействата си.

– Кой и защо разпореди проучването да приключи малко преди финала?
– Кой ни спря само метри преди финала – не мога да кажа. Знам само, че през всичките години сме имали срещи и непрекъсната подкрепа от няколко правителства и президент. Явно указанията не са дошли от среди в държавата. Вижда се, че това, което сме правили, е било много значимо. А информацията, която получавах, е била от много висока влажност, след като по неведоми пътища изчезна цялата документация за операция "Слънчев лъч" – всички мои тетрадки с текстове, схеми и рисунки, ежедневните военни отчети, видео записи и снимки около затварянето. Всичко беше в секретна секция на щаба на армията. И се оказва, че никой не знае как е станало. А от там и листче не може да се изгуби без следа.

– Ползва ли някой в момента тази ценна информация?
– От нея, разбира се, би могла да се възползва доста по-силна икономически и технологично страна, имаща необходимия потенциал да разгадае закодираната информация и да я претвори в реалност. В тетрадките ми имаше схеми за нови и чудновати неща в сферата на икономиката, медицината, оръжията. Не знам в коя държава е всичко това, но наблюдателният човек сам ще го открие по информацията в медиите за създадени изключителни технически уреди и методи. Може би скоро.

– Възможно ли е ново проучване на обекта?
– Няма смисъл. Както описвам подробно в книгата – основната цел на операцията, в която бяхме водени от Космическия колакториум, не е била всъщност откриването на първия човек, заселил Земята, а нещо по-голямо. Това е била първата успешна съвместна работа на екип от земни жители и Космическия колакториум. От както има човешки живот на нашата планета. И ние сме първите земни представители. Кои са те – вижте в книгата. Това аз научих доста по-късно след прекратяването на операцията.

– Село Царичина е място с високо енергийно влияние, където често се случват паранормални явления. Наистина ли на 12 май 1991 г. в района е кацнал космически кораб?
– Наистина. Цялото събитие бе видяно от много хора – офицерите, войниците, хората от селото. Години след събитията в Царичина, в моя Център за алтернативна медицина дойде пациент и ми разказа нещо много вълнуващо. Тогава бил военен – ръководител на подразделение за бързо реагиране. Довери ми, че по времето на кацане на космическия кораб неговото подразделение е било дислоцирано за седмица в района на село Царичина с цел наблюдение, тъй като е било засечено необичайно явление в небето. Обеща ми, че е готов да потвърди тези свои думи. По-късно обаче отказа, с обяснението, че е подписал документи за конфиденциалност. Разбирам го. По време на цялата операция средства за наблюдение и контрол на извънземните ни водачи бяха често около нас – изглеждаха като огнени топки, които обикновено се движеха в конфигурация от три и се проявяваха в едни моменти като материални, в други моменти – като нематериални обекти. Много хора са ги виждали. Говорили сме си за тях с моите Учители. Освен техни средства за наблюдение и изследване, тези обекти бяха поредното материално доказателство за извънземното присъствие. А целите на кацането са били няколко – техни представители влязоха в обекта и взеха физически проби от него. Но и тук другата им цел беше да демонстрират физическото си присъствие около нас, за да бъде това доказателство за съществуването им.

– Екипът е бил подложен на много сериозен натиск – с ваши колеги сте били обвинявани както в лудост, така и в злоупотреба със сериозни средства. Колежката ви Марина Наплатанова дори се самоубива. Как вие и семейството ви се справихте с това?
– Около операция „Слънчев лъч“ има доста неволни и повече преднамерени спекулации. В някои жълти медии се пишеше за разни мистериозни смъртни случаи на хора, свързани с операцията. Искам да отбележа, че през цялото време нямаше нито едно физическо нараняване, независимо от тежкия характер на труда. Камо ли – смъртен случай. Всички бяхме в много добра физическа форма. Що се отнася до Марина Наплатанова – тя заедно с баща си полковник Наплатанов бяха част от групата ни само два дни. След това по свое желание напуснаха и никой от нас от този момент не е имал контакт с тях. Доколкото разбрахме, самоубийството е имало психически характер. След всички тежки и несправедливи обвинения бях доста наранена. Затова 28 години не смеех да напиша книгата – нямах ничия подкрепа. Ала реших, че трябва да я напиша в името на всичко, което се случи там и след това. Това не е приказка, не е холограма, не е химера, то е истина, която се е случила. Защо ние, българите, не се гордеем с това, че е било в България?

- Боите ли се от нещо?
- Не се чувствам застрашена. Ала тъй като са изчезнали всички документи, ми е тежичко да убеждавам някои хора за истината. Поради поетите ангажименти да спазват конфиденциалност военните пък нямат възможност да говорят. Единствен майор Никола Юруков, за моя най-голяма радост, ми каза, че е готов да бъде до мен и да говорим заедно за онези събития. Много съм му признателна.

- Как помагате на хората днес?
– Хомеопатията и лечението на хората е втората ми голяма мисия. Чувството да помагаш на толкова много хора не може да се сравни с нищо. През Центъра ми ежедневно преминават много хора. Индивидуалният подход е и най-силната черта на хомеопатичното лечение – това е нежната медицина на бъдещето.