Вълшебната подправка, която пази сърцето, лекува бъбреците и очите (ВИДЕО)

Магданозът е една от най-разпространените подправки не само у нас, но и на много места по света. Преди да влезе в кухнята ни обаче, той е бил използван в медицината.

В древността римляните използвали магданоза, за да лекуват различни заболявания на бъбреците.

Днес също посягаме към листата и корените на магданоза, за да облекчим симптомите или излекуваме състояния като възпаление на бъбреците и пикочния мехур, хепатит, както и камъни в бъбреците и жлъчката.

Тази зелена подправка има способността да облекчава дискомфорта при уриниране, особено при възрастните мъже с хипертрофия на простатата.

Магданозът подпомага дейността и на сърцето и засилва кръвообращението благодарение на калият, желязото и фолиевата киселина, които съдържа. Те понижават високото кръвно налягане, подпомагат производството на червени кръвни телца и предпазват сърцето от болести.

В миналото се е препоръчвал чай от магданоз при астма и гонорея, а отвара от семената му се използвала за третирането на различни паразити и въшки в косата.

Друг положителен ефект, който консумирането на магданоз оказва върху нас, е свързан със зрението. Прясно изцеденият сок от листата на магданоза помага при възпаление на роговицата и на очния нерв. Ако към приготвения сок се добави и цикория, той бързо облекчава неприятното усещане при възпаление на очите.

Магданозът е богат на витамини, минерали и други полезни вещества, сред които са витамин С, витамин А, витамин К, витамини от група B, етерични масла, калций, фосфор, цинк, каротин и антиоксиданти. Ето защо се използва и като средство за повишаване на тонуса, както и за стимулиране на апетите.

Тази изумителна подправка намира приложение и в козметичната индустрия. Магданозът се използва за избелване на петна и лунички по лицето. Изстуденият сок от магданоз и краставица пък премахва тъмните кръгове и торбичките под очите.

Може би едно от известните свойства на зеленото растение е премахването на лошия дъх. Тази негова способност е особено ефикасна след ядене на лук или чесън.