Кои са жестоките момичета "сукебан", от които треперела цяла Япония?

Конфликти между родители и деца има навсякъде и Япония не прави изключение. Най-тежкият период в Страната на изгряващото слънце там е във втората половина на 20-ти век.

Именно тогава с идването на ярките и смели 60-те години, на улиците на градовете започват все по-често да се появяват младежки организации, които се смятат за обречено поколение и се срамуват от войните, компании, които се сбират в нощните клубове, но също така и улични банди с опасни ученички.

Едно от проявленията на подрастващия максимализъм и жестокост са бандите, наречени "сукебан".

Може би си представяте "лоши" момчета, които всяват ужас в мирните граждани, но всъщност в този период улиците на Япония са тероризирани от крехки на пръв поглед момичета. Оттам и името - "cyке" от японски "момиче" и "бaн" - "шeф".

Звучи удивително, но такива момичешки банди успяват да изтласкат конкуренцията с жестокост и многобройност. Така заемат челни позиции сред останалите улични групировки в Япония.

"Сукебан" полагат началото си в училищните съблекални и тоалетни. Именно там се събират и първите бунтарки в поли. Обсъждайки проблемите си, те пушили, карали се, псували, а след уроците не се притеснявали и да откраднат нещо от близкия магазин.

След известно време момичетата престанали да се занимават с "детски бели" и излезли на улицата, обединявайки се в банди.

През 70-80-те години, когато "сукебан" достига разцвета си, общият брой момичета в подобни престъпни структури варира от 80 до 25 000 - ярък пример за това е женският алианс "канто".

С какво са се занимавали тези момичета? Със същото, като и останалите банди. Грабели магазини, лавки по пазарите, занимавали се още с дребни кражби и всякакви други случаи на насилие.

Интересното е, че "работата" на тези момичета не била хаотична. Всяка една от групировките имала своя завоювана територия в града, а също така и задължителен вътрешен кодекс, от който не можели да отстъпят.

Следвайки тези правила, всяко момиче заемало определено място в йерархията на бандата. Може да се каже, че с поведението си и структурата бандата на момичетата напомняла по много начини и страховитата Якудза.

Например, момичетата не можели да пренебрегват съветите и молбите на по-старшите в групировката, да завързват отношения с момичетата на някоя от другите в "сукебан". Било забранено, също така, да се поддържат приятелски отношения с хора от другите банди. Ако някоя от японките не следвала тези прости правила, я наказвали жестоко и прогонвали от организацията.

Самите момичета от "сукебан" били лесно разпознаваеми по специфичния външен вид. Момичетата трябвало да се откажат от спортното облекло, дънките и трябвало да следват собствен дрескод, който буквално обезкуражавал неподготвен човек със своя контраст на момичешкото поведение.

Облеклото на "сукебан" представлявала модифицирана ученическа униформа. Само полите им били по-дълги от оригиналните. Блузите или тениските били богато украсени със значки и емблеми на групировката, а ярките чорапи добавяли към общия вид бунтарски нюанс.

С течение на времето към края на 80-те години дължината на полите ставала все по-кратка, а външният вид на момичетата - все по-предизвикателен и еротичен. Бандитките боядисвали косите си в ярък цвят, правели си пищни къдрици, гримирали се силно и си правели на ръцете малки татуировки.

На фона на цялата популярност на "сукебан" в Япония започнали да излизат тематични комикси и филми, съдържащи еротична тематика, но и много сцени на боеве и насилие, пише pochivka.blitz.bg.. Не е трудно да се досетите, че главни героини на тези филми ставали именно момичетата от бандите, при което именно училищните им униформи придавали особен, еротичен момент.

Освен грабежите и набезите, нерядко явление от живота на бандитките било да влизат във физически конфликти с останалите групировки в борба за власт.
Кървавите срещи били прецизно организирани и се провеждали на оживени места или на спирките на метрото.

Огромни тълпи момичета, въоръжени с тежки бухалки, ножове и бамбукови палки, устройвали истински битки.

Уличните сблъсъци и боеве докарвали до ужас мирните граждани, но от Якудза гледали със симпатия на жестоките момиченца.

Накрая все пак се стигнало и до техния край. С идването на 90-те години техният брой започнал постепенно да намалява и днес те си остават само спомен или пък още са герои от комикси, компютърни игри, анимета и манга.