Елена и Стефания с признания след "Игри на волята"

Елена и Стефания бяха сред най-колоритните участници в първи сезон на риалити формата "Игри на волята".

Близначките преобърнаха изцяло представата за себе си още при първа възможност за това в шоуто и показаха завидна издръжливост и още по-завидно чувство за хумор, с което буквално нокаутираха всеки, който се е опитвал да ги уязви по някакъв начин.

Сега, вече далеч от "Игри на волята", двете руси чаровници показват нагледно защо толкова бързо се превърнаха в любимки на зрителите в интервю за сайта show.blitz.bg.

- Момичета, вие станахте може би най-известните близначки в България след участието в „Игри на волята”. А в началото много хора ви подцениха. Поведението ви стратегия ли беше, издайте ми малко повече за нагласите си на старта на шоуто?
Елена: Благодарим за милите думи, но за нас по-важно е не колко, а с какво си известен. Още в началото на предаването казаха, че всички трябва да скочим от корабчето и с плуване да стигнем до брега, за да спечелим някаква награда. Ние решихме да не го правим поради няколко очевидни факта:
Първо, разбра се, че сред участниците има няколко професионални плувци, а човек трябва да знае как да подбира битките си. Хубаво е да знаеш кога е времето за отстъпление и кога за нападение.
Второ, без начален старт пред очите ни двадесет и двама участници започнаха да скачат поголовно и неконтролируемо от корабчето в Царево, както скачаха жертвите във филма за потъналия кораб "Титаник", което не ги е направило по-малко мъртви.
Трето, заканващите думи на водещата Алекс, че "никой няма да излезне от водата сух" ни вдъхновиха да ѝ покажем, че всъщност начин има.. и ние го открихме (смеят се)
Четвърто, в крайна сметка смятам, че се справихме оптимално в задачата, защото вместо да зъзнем мокри на плажа, ние се придвижихме с лодка, цивилизовано, в приятната компания на капитана. Така че това не беше стратегия, а по-скоро логичния избор за нас.

- В много от дуелите бяхте непробиваеми и изпълнявахте задачите като машинки. Тренирате ли нещо и изобщо как поддържате не само физическа форма, но и психическа устойчивост в живота?
Стефания: Ние сме много активни като цяло и винаги сме тренирали усилено, а и продължаваме да го правим, защото спорта учи на дисциплина, организация, сила, самоконтрол и какво ли още не.
А относно психическата устойчивост бих изказала специални благодарности на сестра ми Елена, която още от много малка се е съгласила да участва в общия ни проект за опазване и развитие на нервите, волята и самоконтрола чрез непрекъснати провокации и закачки (когато сестра ти те заключи по пижама на терасата в една студена зимна вечер и пиейки чай вътре на топло се забавлява на гениалното си творение на мисълта в рамките на 40 минути, ако не физически, то със сигурност психически се каляваш за цял живот).
И това е само един невинен пример от всички титанични изобретения на въображението ни.

- Юлиян много се заяждаше с вас, а на моменти беше дори твърде циничен и груб. Успя ли да ви обиди по някакъв начин?
Елена: Мисля, че той е този, който има основание да се чувства обиден на майката природа, защото е била доста немърлива при приготвянето на супата на характеровите му особености. Ръснала е повече злоба от необходимото, загорила го е в лошотия и накрая е решила да не се занимава, оставяйки го да си къкри върху огъня на простотията.
Ние сме привърженички на здравословното хранене и тази манджа не ни влизаше в менюто, но трябваше редовно да я бъркаме с голямата лъжица на сарказма, защото ако я оставиш, започва да се вмирисва и да отделя отровни газове, които са опасни за здравето.

- Какво мислите за останалите участници?
Стефания: Мисля, че повечето вече ги бяхме срещали или на екран (предимно анимации), или бяхме чели за тях в някоя книга (масово от фантастичния жанр). Кога съм си мечтала, че ще срещна на живо капитан Америка, жокерът от Батман, фантомът от операта, зомбита, даже и гигантска амеба, която "О, чудо", може да говори. Ние си мислехме, че влизаме в телевизионно предаване, а се озовахме в страната на чудесата.

Имаше и един трактор с четири колела, с който се придвижвахме доста успешно по пътя на забавата и позитивизма. (Жалко, че Наско и Илиян спукаха гума и ни оставиха да изкачваме баира с колело).

- Сега, когато сте извън „Игри на волята”, какви равносметки си правите – и от участието, и от самите себе си, защото съм сигурна, че сте преоткрили много неподозирани свои възможности?
Елена: След като гледахме зоната си на комфорт от далече цяло лято, си дадохме сметка, че всъщност човек може да понесе много повече неща, отколкото си представя и това е хубаво, защото го прави по-мъдър и силен.
Научихме, че моралът, честта и принципите са корените на дървото, които не му позволяват да бъде изкоренено в бурно време.

- Кое се оказа най-трудно за вас в шоуто? И имаше ли момент, в който да сте чувствали, че не издържате повече?
Елена: Лишенията и несгодите от битов характер се оказаха доста по-малко предизвикателство от съжителството с толкова различни хора и липсата на свобода. Въпреки това не е имало момент, в който да си кажа, че не издържам повече, което до степен го дължа на позитивната си нагласа и вярата, че всяко зло е за добро и надеждата, че утрешния ден крие хубави изненади.

- И обратно – кой бе моментът на триумф? Кога изпитахте истинската наслада от престоя си вътре?
Стефания: Моменти на триумф не липсваха след всяка спечелена битка, след всяко наше достойно представяне на игрите или когато се справяхме със задачи, с които се сблъсквахме като кормене на риба и пускането на мрежа в морето. Спомням си звука от първата капка мляко от лично издоената от мен коза, която беше триумф за моите уши.

- И в живота ли винаги сте заедно навсякъде и във всичко? И всъщност има ли нещо, което правите по отделно?
Елена: Все пак ние сме индивидуални личности, но това не пречи да имаме общи интереси и да се подкрепяме във всичко.

- Във визитката ви за шоуто пише, че двете живеете, работите заедно и дори планирате обща бременност и сватба. Как ще стане това? Не е ли това въпрос на съдба, на това да срещнеш точния човек в точното за теб време… ако при едната се случи, каква е гаранцията, че и при другата ще дойде същата последователност в същия момент?!
Стефания: Така е, но от опита ни досега, виждам, че по някакъв, необясним за мен начин, има синхронност и в нещата, които ни се случват.
Смятам, че това е така, защото искрено се радвам на успехите и щастието на сестра ми и по този начин аз привличам същото към себе си. Стана много философско, затова нека го сведем до проста математическа формула (s+e).h=s.h+e.h (където е=Еlena,s=Stefania и h=happiness).

- Вие сте дизайнери на детски стаи! Как започнахте да се занимавате с това, кое ви вдъхнови? Звучи ми интересно, разкажете малко повече за това…
Елена: Ние сме завършили дизайн на детска среда, което в себе си включва и детски стаи, да. Още от малки рисуването ни беше любимо занимание, към което по-късно се присъединиха танците, пеенето и писането. Бих ни определила като хора на изкуството, които ценят красотата във всичките и форми.

- Кое може да ви скара и имате ли ли сте досега някакъв сериозен конфликт помежду си?
Стефания: Ако ти кажа, че никога не сме се карали, ще те излъжа толкова жестоко, че чак и на мен ще ми стане неудобно! Спорим постоянно, но за щастие винаги за дребни и несъществени неща, а и ни минава много бързо и обръщаме всичко на майтап.

Като малки намирахме борбата като начин за развлечение и забавление. Добре, че някъде по същото време спряхме да разрешаваме споровете си с физическа сила, защото с времето телесните повреди щяха да станат доста по-сериозни. Затова се насочихме към сарказма, за него в затвора не се ходи.

- Вече сте популярни, а разумно използвана, славата може да донесе добри дивиденти. Ще промените ли нещо в живота си сега?
Елена: Тук ли е момента, в който трябва да кажа, че ще спася планетата от разрушение, ще спра глобалното затопляне, ще спася делфините от удавяне и ще излекувам птиците от височинна болест, за да се домогна до малко слава и симпатии?!

Май ще го пропусна и вместо това ще продължа да се усмихвам, да се радвам на живота и ще съм същата сляпа оптимистка, която вярва, че морала и честта имат някакво значение.

- А какво ви казват хората на улицата, когато ви разпознаят?
Стефания: Много хора ни срещат и ни казват много хубави неща, в които си личи, че са искрени и това изключително ни радва, защото виждаме, че все пак има и такива, които споделят нашия мироглед.

- Kои са най-щурите ситуации, които сте имали до момента в живота си?
Елена: Не знам за друго, но щури, луди и диви са може би едни от най-точните определения за нас, затова и списъкът с щуротии е толкова дълъг. В чувала с весели истории имаме повече откачени разкази, отколкото Дядо Коледа подаръци за децата в коледната нощ. Някои биха били озаглавени:
"Ах, тази пепелянка, лоша калпазанка, как охапа диването, замалко да изпуснем Стефането"; "Оставиха ни без пъдар и направихме пожар, кофа, кофа с вода, нека се измъкнем и от таз беда..."; "Елена в шахтата се озова, влезна първо с глава..."; "Всичко тя прави за мое добро, защо тогава ме остави на люляковото дърво, скрита горе в шубрака, за малко не изядох си пердаха...; "Замръзналото блато се пропука, бяхме сигурни, че сме до тука, късмета ни спаси онази зима, и близначки още има"...