Често наричаме кучетата "най-добрите приятели на човека" и може би има защо.
Една история от Монголия е поредното доказателство на този постулат. Лоялно куче, чакало 80 дни завръщането на своя стопанин, който обаче бил загинал в автомобилна катастрофа.
Верният другар не мръднал от мястото, на което се случил инцидентът - натоварен път в град Хох Хот, провинция Вътрешна Монголия.
Таксиметров шофьор разказва как кучето чакало на същото място, на което собственикът му загинал на 21 август 2018 г.
Скърбящото животно, прекарало на фаталното място над 80 дни, плени сърцата на онлайн общността в Китай.
Кадри на кучето, заснети на 12 ноември 2018 г., които показват четириногото да седи насред пътя в Хох Хот, са били гледани 1,4 милиона пъти в популярния микроблог Sina Weibo.
Китайският уебсайт Pear Video съобщи, че кучето можело да бъде видяно, да стои на пътя всеки ден, след трагичната съдба на собственикът му.
Шофьор на такси разказва, че хората се опитвали да помогнат, но всеки път кучето бягало от тях.
„Връзката на този собственик с неговото куче е била много дълбока. След смъртта му, това малко куче току-що остана тук като охрана. Всеки ден е на пътя, аз винаги го виждам. Връзката между човека и кучето е толкова силна", споделя още таксиджията.
След появата на видеото в китайските социални мрежи, той бързо набира популярност и започва да се разпространява и из други социални мрежи, превземайки Twitter и Facebook, а потребители от цял свят коментират "лоялността" на кучето и му се възхищават.
Това не е първото куче, което трогва хората с верността си и всеотдайната си любов към своя господар.
През 2018 г. потребителите на друга китайска социална мрежа Pear Videoостанаха потресени от привързаността на куче, на име Хионг-Хионг, което чака търпеливо на гарата своя стопанин да се прибере от работа.
Няма как да пропуснем да споменем и кучето акита - Хачико, което става известно през 20-те години на миналия век. Историята на японското куче, като всеки ден ходи на гарата, за да чака своя човек да се прибере, дори е увековечена на лента. Хачико ходи всеки ден на гарата в продължение на 9 дълги години, надявайки се, че собственикът му ще слезе от влака.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Китай провинция Вътрешна Монголия
17:52 27.01.2020
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Хаджи Папурко
17:53 27.01.2020
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 приказки за лека нощ
18:26 27.01.2020
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 истината
Коментиран от #18
18:33 27.01.2020
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Хората се изродиха
18:53 27.01.2020
17 Кучешки очи
До коментар #7 от "До N1":
Сигурно?! Повече от сигурно е така! Как да общува като духовно и емоционално е сакат. Сетивата му са ампутирани.19:16 27.01.2020
18 Вярвай ми
До коментар #10 от "истината":
Хората са като кучетата ела направи нещо на семейството ми и ще видиш какво ще ти се случи19:28 27.01.2020
19 До N17 Кучешки очи от N 7
Коментиран от #22, #26
20:05 27.01.2020
20 Човек
21:02 27.01.2020
21 Тренчева
21:04 27.01.2020
22 Кучешки очи
До коментар #19 от "До N17 Кучешки очи от N 7":
Живях с куче - коли. Шестнадесет години. Беше уникална. Такава безкористна и предана любов . Научих много от нея. Имам много случки, но ще споделя една Не лаеше в къщи, по-точно много рядко. Веднъж отиде до входната врата и започна да лае. Беше дъждовен есенен ден. Отворих и видях на площадката непознат мъж, който ми каза, че предлага безплатни билети за театър...Беше се качил пеш ( не чух асансьора) до последния етаж, в дъжда, за да ми предложи билет за театър... Тя безпогрешно разпознаваше хората и често ме предупреждаваше - този харесвам, този не. Тези, които "одобряваше", посрещаше с умилкване и радост, а другите ги допускаше сдържано, но очите и казваха: "Предупредих те. Внимавай!" Все се каня да събера спомени и случки с нея в книжка, но изглежда нищо човешко не ми е чуждо- все отлагам, имам по-важни неща...Виж вече , както се казва "куцо и сакато" пише мемоари, аз още не съм разказала за нея. Хората има какво да научат. Ако искат.Коментиран от #27
21:26 27.01.2020
23 Хммм..!
22:07 27.01.2020
24 До Кучешки очи от N 7
00:25 28.01.2020
25 ГРАД КОЗЛОДУЙ
01:04 28.01.2020
26 ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #19 от "До N17 Кучешки очи от N 7":
самата истина е те са много по човециот хората ДОВИЖДАНЕ01:07 28.01.2020
27 ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #22 от "Кучешки очи":
икакво стана с КОЛИ ЖИВА ЛИ ЕКоментиран от #28
01:10 28.01.2020
28 Kучешки очи
До коментар #27 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":
Тя живя 16 години и 1 месец и половина и беше уникат за ветеринарите. Обикновено тази порода живеят 12-13 год. В нея имаше специален дух и сега понякога се чудя - всъщност тя куче ли беше...Още ме боли за нея. По пътя до мястото, където трябваше да я положа в земята, радиото в колата на моя съсед, който ни превози, излъчваше "Траурен марш" от операта "Зигфрид" от Вагнер.... а когато я положих в земята, чух камбаната на църквата в селото. Известяваше нечия смърт. Винаги ще бъда благодарна, че тя беше част от моя живот...Коментиран от #30, #32
02:33 28.01.2020
29 Лея
02:34 28.01.2020
30 Сам
До коментар #28 от "Kучешки очи":
Направо човек да поиска да ти е куче .Коментиран от #31
03:01 28.01.2020
31 Кучешки очи
До коментар #30 от "Сам":
Мисля, че за теб е по-подходящо да си бъдеш сам...03:22 28.01.2020
32 психо диспансера
До коментар #28 от "Kучешки очи":
А сигнали от космоса чуваш ли?Коментиран от #35
05:08 28.01.2020
33 Saman
08:21 28.01.2020
34 Асен Илиев
Дигайте гълъбите и не се мотайте :)
...там и вода, ще имате! От Хималаите, ще ви я докарат :)
11:00 28.01.2020
35 Kучешки очи
До коментар #32 от "психо диспансера":
Не! Такива сигнали се ловят само в психо диспансера...15:02 28.01.2020