Наблюдаваме най-яркия звездопад от 16 до 23 август

Годишният метеорен дъжд, наречен Персеидите, е един от най-обичаните метеорни потоци през годината, особено в Северното полукълбо, където "падащите звезди" достигат връх в топлите летни нощи. Без значение къде на земното кълбо се намирате, несъмнено ще можете да наблюдавате преминаването на Персеидите.

Всяка година през август Персеидите, се появяват от посоката на съзвездието Персей. Тази година най-ярък и силен метеоритният дъжд ще бъде в периода от 16 до 23 август, пише сайтът EarthSky.org.

Ако мислено продължим пътеките на метеори обратно, всички те се събират приблизително в една и съща точка на небето: недалеч от звездата Гама от съзвездието Персей. Тази точка на метеорния дъжд се нарича радиант. Но за да видите Персеидите, не са ви необходими звездни карти - просто трябва да погледнете към хоризонта.

През 2020 г. Персеидите ще преминат от 23 юли до 20 август, а пикът на потока ще бъде на 12-13 август. Според прогнозите на Международна метеорна организация, при ясно небе се очаква поток до 110 метеора на час, а Луната, която е близо до новолуние, няма да пречи на наблюдението на метеорите в нощта на максимума.

Най-благоприятните според експертите условия за видимост на метеорния дъжд през 2020 г. ще бъдат три до четири дни след нощта на пика им, в периода от 16 до 23 август. 

Международна метеорна организация отбелязва, че за да видите добре Персеидите, трябва да се отдалечите от зоните на светлинно замърсяване - тоест от градове и пътища, както и от големи промишлени обекти. Ако живеете в София, отидете на Витоша или в околностите ѝ. Пристигайки там, където звездната светлина не се губи в светлините на големия град, трябва да оставите очите си да свикнат с тъмнината, да седнете удобно и да погледнете нагоре.

Подобно на повечето метеорни потоци, Персеидите са образувани от остатъците от кометна "опашка". Приближавайки се до Слънцето, кометите се нагряват, разпръсквайки малки частици лед и прах в междупланетното пространство, които под влияние на слънчевия вятър се движат от центъра на Слънчевата система. Отломките им се врязват в горната атмосфера на Земята с около 210 000 км в час, изгарят, присветвайки като звезди.

Кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътъл) се приближава до Земята само веднъж на 133 години, но Земята минава през опашката си всяка година. Тя има силно ексцентрична - продълговата орбита, която извежда тази комета извън орбитата на Плутон, когато е най-отдалечена от Слънцето и вътре в орбитата на Земята, когато е най-близо до Слънцето. 

Последният път, когато Суифт-Тътъл достига перихелий - най-близката точка до Слънцето - е през декември 1992 г. и следващия път ще го направи през юли 2126 година.